Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Мали е отзован в Москва през юли 1937 г. По това време и двамата офицери на съветското разузнаване (НКВД) служат в чужбина, а Сталин е подложил на чистки ветераните болшевики. Мали със сигурност е знаел какво се случва на завръщащите се служители на НКВД. Независимо от това потегля за Москва. Може би похвалата от Сталин предишната година го кара да вярва, че няма да го сполети съдбата на много от колегите му. Може и да е съзнавал какво го очаква, тъй като е казал на приятел, че „е решил да отиде там [Москва], тъй като никой не може да каже за него: «Оказва се, че този свещеник е бил истински шпионин. „“ С пристигането му в Москва е арестуван, а по-късно същата година — разстрелян. Като агент под чужда самоличност в Европа е подписвал докладите си с името е Ман, но вербуваните шпиони от Кеймбридж са го познавали като Тео.
Малиновски, Роман (1876–1918)
Царски ВНЕДРЕН АГЕНТ сред болшевишките лидери непосредствено преди Октомврийската революция от 1917 г.
Малиновски е московски работник с криминално досие за влизане с взлом. Контактите му с полицията водят до шпионските му действия срещу болшевиките. Той работи за тайната царска полиция ОХРАНКА. Очевидно е вербуван през 1910 г. Идеята на Охранка е да го накара да окаже помощ на болшевишката партия при разделянето с меншевиките и по такъв начин да възпрепятства обединението на руското революционно движение.
Успешното му проникване в болшевишкото движение личи от факта, че през 1912 г. е избран за един от шестимата болшевишки депутати в Думата — царския парламент. От 13-имата депутати на социалдемократическата партия той става ръководител на болшевишката фракция и касиер на новообразувания болшевишки вестник Правда. Тази длъжност му дава възможност да предостави на Охранка подробности за финансовото състояние на партията и за членството (издателят на вестника Мирон Черномазов също е шпионин на Охранка.)
Още в началото Малиновски е заподозрян като полицейски шпионин. Но В. И. Ленин, ръководител на болшевишката партия, го защитава сляпо, наричайки го „изключителен лидер“. Аналитикът на американското разузнаване Джон Дзиак пише в книгата „Чекисти: историята на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988): „Ленин защитава Малиновски почти докрай и обвинява като «злобни клеветници»… всички онези, които през 1914 г. го хулят и настояват да бъде проведено разследване на Малиновски извън рамките на социалдемократическата партия.“
Директорът на държавната полиция С. П. Белецки описва Малиновски като „гордостта на Охранка“. Белецки увеличава заплатата на Малиновски от 50 на 700 рубли на месец, докато предава информация и доклади за болшевишките лидери. Двойственият живот оказва влияние на Малиновски. Убеждават го да се оттегли от Думата и да избяга от Санкт Петербург с 6000 рубли, дадени му от Охранка, за да замине в чужбина и да започне нов живот.
Малиновски е заловен от германците и затворен във военнопленнически лагер, където бързо започва да разпространява болшевишка пропаганда сред заловените руснаци. След освобождаването му започва да си кореспондира с Ленин. През 1917 г. Ленин е призован да даде сведения за Малиновски пред ЧК, докато болшевишкият ОРГАН разследва ранните операции и провокации. Дзиак пише за Ленин: „Той убедително оправдаваше Малиновски заради всичко, което бе допринесъл за болшевишката фракция, спечелила значително повече, отколкото Охранка.“
Малиновски се връща в Русия през октомври 1918 г. — една година след Октомврийската революция, като твърди, че не може да „живее далеч от революцията“. Настоява да бъде арестуван и да се срещне с Ленин. Ленин се съгласява с ареста, но отказва да се срещне с Малиновски, който е изправен пред трибунал на 6 ноември 1918 г. и обвинен в шпионаж в полза на Охранка и германците. Признат е за виновен и застрелян часове след издаването на присъдата.
Дзиак предполага: „Дали смелостта на Малиновски [при завръщането му в Русия] е била породена от гузна съвест, или просто е очаквал заслужено помилване и посрещане от болшевишките лидери, на които в действителност е бил двоен агент?“
Малпас
Операция на британското УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ (УСО) през Втората световна война. Целта е да бъдат набелязани и арестувани трафикантите на диаманти от неутралните западноафрикански държави за вражеските страни. Операцията се извършва със сътрудничеството на МИ–6 и британските консулства.
Мамба
Операция на британското УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ (УСО), която започва през 1944 г. с цел подстрекателство сред бивши съветски войници, участващи във военни формирования в Германия и в окупираните страни в Европа. Британците изпращат фалшиви документи и подривна техника (тайни радиостанции) на завербувани екипи, за да накарат германците да повярват, че сред тези екипи съществува съпротивително движение.