Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1935 г. постъпва на дипломатическа служба в Централния отдел на Министерството на външните работи, който отговаря за Белгия, Германия и Франция. През 1938 г. е изпратен в Париж, където несъмнено е работил като АГЕНТ на НКВД и е имал връзки със съветското посолство. Руснаците може и да не са получавали много сведения от младия дипломат, но са изчаквали. В Париж Маклийн се запознава с американката Мелинда Марлинг и през юни 1940 г., точно след като Франция е окупирана от германските войски, се жени за нея. Скоро след това той се връща в Лондон, а Мелинда — в Съединените щати. Там тя ражда първото им дете, което живее само няколко дни. Тя се завръща в Лондон през есента на 1941 г.
Истинската работа на Маклийн като съветски агент започва през 1944 г., когато е изпратен като първи секретар в британското посолство във Вашингтон. Освен че изпълнява непосредствените си служебни задължения, той замества и началника на архива. Благодарение на тези 2 длъжности има достъп до всички важни съобщения и документи, които получава посланикът. Мелинда остава в Лондон, за да изчака раждането на второто им дете. След известно време тя пристига в САЩ, но остава да живее при майка си в Ню Йорк. Това дава възможност и извинение на Маклийн за честите му пътувания от Вашингтон до Ню Йорк, където се среща със съветския АГЕНТУРИСТ. И след преместването на Мелинда във Вашингтон Маклийн продължава да пътува до Ню Йорк, като успява да убеди колегите си, че там има любовница. Според съобщения от съветски източници тези пътувания до Ню Йорк по-късно са причина той да попадне в списъка на заподозрените шпиони.
Тъй като е секретар от британска страна на Комитета за обединена политика в атомното развитие, Маклийн успява да предава протоколите на заседанията на комитета и информация за британо-американската следвоенна политика за атомната енергия и планирането и запасите от ядрени оръжия. Освен това има достъп и до американската Комисия за атомна енергия. Маклийн работи усърдно и като британски дипломат, и като съветски шпионин. „Нямаше задача, която да се окаже прекалено трудна за него или да му отнеме прекалено дълго време, — пише приятелят му дипломат Робърт Сесил в «Раздвоен живот» («A Divided Life», 1989). — Той си спечели репутация на човек, който винаги бе готов да поеме заплетен случай от болен колега, от някой, който отиваше на почивка, или от трети, който не бе толкова упорит. По този начин успяваше да проникне и в тайните ниши, които бяха от най-голям интерес за НКВД.“
Маклийн работи с АЛДЖЪР ХИС — служител в американския Държавен департамент при създаването на ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ. Сред проблемите, разисквани по време на срещите между Маклийн и Хис, са американските военни части в чужбина, включително броят на войските в Южна Корея. Хората, които преценяват степента на предателство на Маклийн, смятат, че по този начин той е можел да предава на Съветския съюз разузнавателни сведения, особено ценни за Северна Корея и комунистически Китай непосредствено преди Корейската война.
Работата на Маклийн в Ню Йорк му дава възможност да се свързва със съветски разузнавачи в ООН и със съветското консулство. Информация, която помага при разобличаването на Маклийн, е разчитането на едно съобщение на НКВД от 1946 г., което е изпратено от Ню Йорк и в което се говори за посещението на АГЕНТ Хоумър в Ню Йорк заради раждането на детето му. (Вж. ВЕНОНА.) Съобщението е дешифрирано през 1951 г. и тогава се разкрива, че посещението на Хоумър съвпада с пътуването на Маклийн до Ню Йорк през юли 1946 г., когато Мелинда ражда сина им Доналд. Маклийн предава на съветската си връзка в Ню Йорк 2 телеграми, изпратени на 5 юни 1945 г. от министър-председателя Уинстън Чърчил до президента Труман. Съобщенията са във връзка с разговорите в Москва между съветския диктатор Йосиф Сталин и Хари Хопкинс — дългогодишния съветник на президента Рузвелт, който е поел същата длъжност и при Труман. Шифровият чиновник от съветското консулство в Ню Йорк предава кодираната телеграма в Москва, включително серийните номера на телеграмите между Чърчил и Труман. Така, когато през 1945 г. обменените телеграми са дешифрирани, аналитици на американското разузнаване лесно определят кой се е занимавал точно с тези телеграми, и по такъв начин стесняват кръга при търсенето на ВНЕДРЕН АГЕНТ до няколко души, включително Маклийн.
Съвсем друго събитие обаче предизвиква незабавно разследване. На 15 юни 1945 г. журналистът Дру Пиърсън, който се занимава със скандални истории, публикува статия, която разкрива разговорите между Сталин и Хопкинс и телеграмата на Чърчил до Труман. ФБР започва да търси откъде изтича информацията — усъмнява се, че източникът на Пиърсън е съветски агент, главно защото в статията Сталин е описан със симпатия. ФБР подозира, че е възможно изтичането да е и от британското посолство, но не може да докаже това предположение. Приблизително по това време ФБР поставя Маклийн под НАБЛЮДЕНИЕ поради пиянските му свади във Вашингтон — често с известни ХОМОСЕКСУАЛИСТИ. Възможността да е бил изнудван заради хомосексуални връзки подтиква ФБР към наблюдение.