Енциклопедия на шпионажа

Осемнайсет месеца след бягството на Доналд Маклийн Модин се среща с Мелинда в Лондон, за да уредят заминаването й за Москва. В книгата „Петимата ми приятели от Кеймбридж“ („My Five Cambridge Friends“, 1994) Модин пише, че е дал сигнал на Мелинда, като й е показал половинка от картичка. „Другата половина е била дадена на Мелинда от съпруга й година и половина преди това със заръката да не се доверява на никого, който няма липсващата половина.“ (Модин твърди, че Мелинда отдавна е знаела за шпионската дейност на Маклийн. Други автори оспорват това твърдение.)

Отначало Мелинда се премества в Швейцария. По-късно — през септември 1953 г., с децата се качва на самолет, уреден от КГБ, и отлита за Москва.

През 1956 г. руснаците официално разкриват, че Бърджис и Маклийн са в Москва. Те правят съвместно изявление, че не са били съветски агенти и че са заминали за Съветския съюз, „за да продължат процеса на разбирателство между Изтока и Запада“. За разлика от Бърджис, който учи руски само за да може да се разбира, Маклийн се занимава много сериозно с езика и започва работа в Института по световна икономика. Написва книгата „Британската външна политика след Суец“ („British Foreign Policy Since Suez“), която излиза и в Съветския съюз, и във Великобритания през 1970 г.

През 1964 г. Филби започва любовна връзка с Мелинда Маклийн. През 1966 г. тя напуска Маклийн, който пие много, и се премества при Филби. През 1979 г. се връща в Съединените щати. Трите деца на Маклийн се женят в Съветския съюз, но по-късно напускат страната и 2 се завръщат във Великобритания, а 1 — в Съединените щати. Маклийн умира през 1983 г. Прахът му е занесен във Великобритания, както и на Бърджис, който умира през 1963 г.