Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
При първия преглед на ръкописа на Маркети — Маркс повече от 350 пасажа са цензурирани от ЦРУ. Следвайки изискванията на авторите, на адвокатите и на издателя (Алфред Нопф), ЦРУ премахва почти 200 пасажа.
След няколко отлагания книгата е издадена през 1974 г., като цензурираните пасажи, които ЦРУ се съгласява да останат, са с получерен шрифт. Думата ИЗТРИТО, също изписана с получерен шрифт, е вмъкната в текста със съответните „празни места“, където материалът е бил премахнат от книгата.
Ето как изглежда материалът, отначало премахнат от цензурата на ЦРУ, а по-късно възстановен:
Агенцията за национална сигурност настрои огромните си антени по посока на съветските кораби и кубинските комуникации. Ай Ти Ти обслужваше по-голямата част от кубинските системи за комуникация преди национализацията на Кастро и компаниите работеха в близко сътрудничество с ЦРУ и АНС [Агенция за национална сигурност], за да прехващат съобщения. ЦРУ научи, че съветски военен персонал е бил използван тайно за бойни цели, като подводникови екипажи в Индонезия и като екипажи за бомбардировачи в Йемен, което представлява коренна промяна в досегашната съветска практика.
Някои от премахнатите пасажи са със строго политическа насоченост.
Вицепрезидентът Спиро Егню произнася пламенна реч за това, как южноафриканците, след като вече са провъзгласили независимостта си, няма да бъдат изоставени, и продължава със сравнение между Южна Африка и Съединените щати от ранните дни на свободата. Най-сетне, президентът [Никсън] се навежда към Егню и тихо казва: „Имаш предвид Родезия, нали, Тед?“
Дори след като двете страни съгласуват окончателните промени, ЦРУ се противопоставя на издаването на книгата. Твърди се, че едно от предложенията, направени в ЛЕНГЛИ, е просто да се изкупят всички екземпляри от книгата. Това предложение е отхвърлено. Цялата книга, дори и с доста умерения си тон е доста остра критика на ЦРУ. Ето как започва последният параграф:
„Това е многофункционална тайна ръка на властта… повече от една разузнавателна или контраразузнавателна организация. Това е инструмент за подривни действия, манипулация и насилие, за тайна намеса в работите на други страни.“ Алън Дълес бе написал тези думи за КГБ през 1963 г., за да могат американците по-добре да разберат същността на съветските служби за сигурност. Описанието му е съвсем точно, но той би могъл със същата точност да използва същите термини, за да опише своето ЦРУ.
Марков, Георги
Жертва на т.нар. чадър, разработен от КГБ за специални убийства. Марков е български емигрант писател, който живее във Великобритания. Преди да емигрира, е бил протеже на Тодор Живков — генерален секретар на Българската комунистическа партия. Марков успява да избяга във Великобритания, където води предавания по Би Би Си и публикува критики за режима на Живков.
Техническото управление на КГБ разработва чадър, от който се изстрелва метално топче с размерите на глава от карфица, съдържащо силно токсичен протеин от рициново семе. РЕЗИДЕНТЪТ на КГБ във Вашингтон купува чадърите и ги изпраща в Москва, за да бъдат модифицирани. Чадърите вероятно са били снабдени с цилиндър с газ под налягане, а също и с изстрелващ механизъм. След това чадърите се занесени в София, където офицери от българската Държавна сигурност преминават инструктаж за начина на използването им.
След подготовката екип убийци е изпратен с чадърите в Лондон. Целта е Марков. През септември 1978 г. той „случайно“ е одраскан от чадъра на непознат на лондонския мост Ватерло. Човекът се извинява и продължава пътя си. Марков се разболява и е закаран в болница, но преди да почине на 11 септември, си спомня случайното бодване. В лявото му бедро са открити малка раничка от пробождане и топчето. При аутопсията се установява, че рицинът се е разградил.
Марков не е първата жертва на чадъра. Друг български емигрант — Владимир Костов, също се „сблъсква“ с непознат — на 26 август 1978 г. в Париж. Историята с убийството на Марков помага Костов да бъде спасен — при направената му на 25 септември операция от гърба му непокътнато е извадено метално топче, подобно на това, убило Марков.