Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
По-ранна версия на чадъра вероятно е била използвана срещу носителя на Нобелова награда Александър Солженицин през август 1971 г. — времето, когато все още е в Съветския съюз. Според Солженицин той е бил повален от странно заболяване, докато чакал на опашка за хляб. Тялото му внезапно се покрило с ужасни мехури и той бил прикован на легло в продължение на 3 месеца.
Маркс, Джон
Съавтор на ВИКТОР МАРКЕТИ на спорната книга „ЦРУ и култът на разузнаването“ („The CIA and the Cult of Intelligence“, 1974), чието издаване ЦРУ се опитва да спре. Прието е да се смята, че книгата е написана от двама сътрудници на ЦРУ. Но ако това твърдение е вярно за Маркети, то Маркс никога не е работил в това ведомство. От 1966 до 1970 г. е в Държавния департамент като аналитик (в подразделение по разузнаването). По-късно е помощник на сенатора Клифърд Чейс. (Вж. МАРКЕТИ.)
Маркс е написал също „Търсене на «Манджурския кандидат»“ („The Search for the «Manchurian Candidate»“, 1979) — книга, свързана с МКУЛТРА — проекта на ЦРУ за лекарствени препарати, предизвикващи халюцинации.
Маркуънд, Джон (1893–1960)
Романист, носител на награда Пулицър, работил в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) през Втората световна война. Маркуънд печели награда Пулицър през 1938 г. за книгата „Покойният Джордж Апли“ („The Late George Apley“).
В УСС сред проектите му са и опитите, извършвани над германските военнопленници за антитоксини. Маркуънд е искал да разбере дали са били ваксинирани срещу биологични бойни вещества, които германците евентуално биха използвали срещу съюзниците. Маркуънд се занимава сериозно с тези проблеми и отговаря за информацията в изследванията в областта на биологичната война. За съжаление до днес за тази страна от дейността на УСС в годините на войната почти нищо не е известно.
Вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ.
Марлоу, Кристофър (1564–1593)
Английски поет и драматург, работил като шпионин за сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ — дипломат от XVI в. и супершпионин на кралица Елизабет I.
Син на обущар, Марлоу е вербуван като студент в Кеймбридж, много години удобно място за НАВОДЧИЦИ (вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ). През февруари 1587 г. той внезапно напуска Кеймбридж. Представяйки се за симпатизант на католиците, пътува до Реймс, за да се присъедини към католическите заговорници, които действат срещу Елизабет I. През юли се завръща в Кеймбридж, но е посрещнат враждебно — обвинен е в самоволно напускане на университета и в посещаване на семинара на йезуитите в Реймс, където уж критикувал утвърждаващото се тогава протестантство в Англия. Марлоу е спасен от изключване с писмо на Тайния съвет на кралицата, в което се казва, че студентът е „действал за благото на страната“ и не е престъпвал прага на католическия семинар в Реймс.
Твърде малко е известно за дейността му като шпионин на Уолсингам. Марлоу се прославя с блестящите си литературни творби. Въпреки това има доказателства, че животът му на шпионин е продължил. Дори и смъртта му пази тайните на професията, на която се е бил посветил. Прободен е с нож в гърба — по време на пиянска свада в един хан в Депфърд, на 30 май 1593 г. Убиецът му — Инграм Фрайзър, твърди, че Марлоу е извадил кама и той я е отнел, докато двамата спорели за сметката, Фрайзър е оправдан месец по-късно.
Напълно необяснимо си остава присъствието на Робърт Поли в една от стаите на горния етаж на хана. Поли е известен шпионин на Уолсингам, който е бил управител на лейди Сидни — дъщеря на Уолсингам и ключова фигура в шпионската му дейност. Информаторите вече са били подготвили доказателства, че Марлоу уж бил участвал в държавна измяна. Дали Марлоу е бил убит — вероятно по заповед на Уолсингам — поради склонността му да бъде откровен и напълно неприкрит в разговорите? Или може би е участвал в шпионска операция, която се е провалила?
Маронше, Александър Дьо (1924)
Генерален директор на френската разузнавателна служба СВДК (Служба за външна документация и контраразузнаване — Service de Documentation Exterieure et de Contreespionnage) от 1970 до 1981 г.
На 18 години граф Маронше се присъединява към съпротивителното движение в окупираната от германците Франция. Успява да се промъкне в неутрална Испания и от там — до частите на Свободна Франция в Северна Африка. След обучение получава назначение като лейтенант. Като командир на марокански отряд през 1944 г. воюва заедно със съюзническите сили в Италия. По време на битките е ранен.