Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Тази интересна и вълнуваща енциклопедия предлага цялостна и леснодостъпна информация за втората най-древна професия — шпионажа. Тя включва сведения за всички по-важни известни и неизвестни агенти, организации, случаи и операции на разузнаването от Адам и Ева до наши дни. Тук например за първи път ще научите подробности за дълбоко засекретени шпионски операции от Първата и Втората световни войни, от Карибската криза и войните в Близкия Изток… Поместени са статии за доскоро пренебрегваните жени шпиони, за шпионските машинации, интриги и противоречия в ЦРУ, КГБ, Мосад и т.н., за развитието и бъдещето на промишленото и научно-техническото разузнаване и за още много, много други любопитни и разтърсващи факти. Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите. Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа. Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Тези събития са описани в следващата му книга — „Гърция в моя живот“ („Greece in My Life“, 1960). Маккензи е написал и няколко пиеси и романи, а през 1933 г. публикува посветения на британските специални служби памфлет пародия „Вятър в главите“ („Water on the Brain“). „Наистина стана невъзможно да измислям нелепи ситуации, чиято абсурдност скоро да не бъде надмината от бюрократизма“ — пише той в предговора към изданието от 1954 г.
През Втората световна война служи като капитан в гвардейската служба. През 1952 г. получава рицарско звание.
Вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ.
Маккормик, Доналд
Вж. ДИЙКЪН, РИЧАРД.
Маккоун, Джон (1902–1991)
ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА. Издигнат е на този пост от президента Кенеди след неуспешното нападение в Залива на прасетата (вж. КУБА). След дългогодишния директор АЛЪН ДЪЛЕС Маккоун заема длъжността от ноември 1961 до април 1965 г.
През 1922 г. завършва Калифорнийския университет в Бъркли със специалност инженерство. След това Маккоун заема различни инженерни и корпоративни изпълнителни длъжности. Няколко пъти напуска промишлеността заради правителствени назначения.
Член е на президентския екип през 1947–1948 г., заместник-министър на отбраната през 1948 г., заместник-министър на военновъздушните сили през 1950–1951 г. и председател на Комисията по атомна енергия през 1958–1960 г.
По време на ракетната криза от 1962 г. е член на съвета на президента Кенеди, който се събира почти ежедневно в продължение на 6 седмици. Маккоун е сред тези, които съветват президента Кенеди да не предприема нападение над Куба.
В книгата „Тринайсет дни“ („Thirteen Days“, 1969) Робърт Кенеди пише:
Джон Маккоун каза, че всеки трябва да разбере, че едно нападение ще бъде много по-сериозно начинание, отколкото повечето хора си дават сметка. „Те имат страхотно много оборудване, — каза той, — и ще бъде ужасно трудно да стреляме по тях из онези хълмове, както вече знаем много добре от Корея.“
По-късно Маккоун играе ключова роля при разработването на американските разузнавателни операции и източници във Виетнам.
Повечето от хората в ЦРУ го смятат за аутсайдер по времето, когато е назначен за директор, тъй като няма опит в разузнаването и военната област (освен че е бил цивилен служител в Пентагона). Въпреки това той е сравнително близък и на Джон, и на Робърт Кенеди и помага да се възстанови имиджът на ЦРУ след случилото се в Залива на прасетата.
Директор на Централното разузнаване е последната му длъжност във Вашингтон. След оттеглянето си Маккоун работи като американски представител във Ватикана.
Маклийн, Доналд (1913–1983)
Един от членовете на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ, работил заедно с ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, ГАЙ БЪРДЖИС и АНТЪНИ БЛЪНТ. Те са едни от най-успешните шпиони в историята, проникнали както в британските, така и в американските тайни на най-високо равнище.
Маклийн е роден в семейство на адвокат — виден член на парламента, получил през 1917 г. рицарско звание. Като син на привилегировано семейство с положение Маклийн, разбира се, учи в Кеймбридж, където много представители от неговата класа се запознават с комунизма. В Кеймбридж подобно на Бърджис, Филби и Блънт е вербуван за шпионин на Съветския съюз.
Като следва насоките на вербовчиците си, Маклийн напуска комунистическата партия, за да се подготви за бъдещата си работа в Министерството на външните работи. При кандидатстването за дипломатическа служба заявява, че като студент е проявявал интерес към комунизма, но вече се е разделил с това увлечение. Тази откровеност му помага да си проправи пътя в Министерството на външните работи, където произходът се смята за достатъчно основание за патриотизъм и една мимолетно проявена склонност към комунизма е приета като младежко увлечение.
