Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Операция Мангуста е известна на руснаците от юли 1962 г. според съветския генерал Анатолий Грибов, който отговаря за операция АНАДИР — прехвърлянето на съветски ракети в Куба. „Знаехме за тази операция и за други действия, които бяха накарали Хрушчов и други да повярват, че едно такова нападение през 1962 г. е съвсем реално“ — пише Грибов в книгата „Операция АНАДИР“ („Operation ANADYR“, 1994), написана съвместно с американския армейски генерал Уилям Смит, който служи в щаба на Тейлър в Белия дом по време на Мангуста и ракетната криза. Обръщайки поглед назад към Мангуста, Смит твърди, че в СГП „изобщо не е стоял въпросът за използване на американски военни части освен в обикновени разговори на етап планиране“. Той пише няколко пъти, че СГП „не желаеше да се включат американски военни части в Куба“.
На 23 август президентът Кенеди на базата на доклада на Лансдейл от юли иска да се преразгледат препоръчаните действия, като се наблегне на налагането на „всестранен дипломатически, икономически, психологически и друг натиск за свалянето на комунистическия режим на Кастро, без да се използват американски военни части“. Кенеди настоява и за действия, които „умишлено ще предизвикат всенародно недоволство срещу Кастро, което може да наложи намеса от американска страна“.
Американските интереси в Куба са двустранни. От една страна, е Мангуста, а, от друга — нарастващата криза от увеличената съветска помощ за Кастро. Робърт Кенеди се съсредоточава над Мангуста и обвинява Маккоун и ЦРУ, „че не правят нищо в областта на саботажа“. ЦРУ действително участва за практическата реализация на операцията. За тази цел е сформирана специална Оперативна група W, която се състои от 600 сътрудници на ЦРУ и 3000 наемници — най-мащабната секретна операция в историята на ЦРУ. Харви — легендарният своенравен офицер от ЦРУ, ръководи Таск форс W от Маями. Той успява да изпрати екипи от агенти в Куба и да извърши няколко саботажа: „Искаме бум и тряс на острова“ — казва Лансдейл. Но агентите на Харви докладват, че вероятността да избухне общо въстание е минимална. Самият Робърт Кенеди отива в Маями, за да провери защо Мангуста напредва толкова бавно. Той провежда разговор с Харви, който не допринася много за бъдещата кариера на Харви.
В началото на октомври 1962 г. интересите при планирането на Мангуста и Кубинската ракетна криза се сблъскват в Белия дом. Тъй като ракетната криза довежда САЩ и СССР на ръба на ядрена война, Робърт Кенеди нарежда на Маккоун да прекрати всички тайни операции в Куба. Маккоун предава заповедта на Харви, който с право е правил разлика между операции и агенти. Тъй като е уверен, че ще бъде необходимо ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, той изпраща екип от агенти на 21 октомври — деня преди президентът Кенеди да обяви морска блокада на Куба. Когато научава, че операциите не са спрени, Кенеди отстранява Харви от поста ръководител на Таск форс W.
На 16 октомври, в разгара на ракетната криза, Робърт Кенеди пита РИЧАРД ХЕЛМС — заместник-директор на ЦРУ по планирането (секретните операции), какъв процент кубинци „ще се борят за режима“, в случай че Съединените щати нападнат Куба. По времето, когато плановиците на високо равнище обмислят възможен край на кризата с военни средства, Мангуста умира.
Маркети, Виктор
Съавтор на спорната книга „ЦРУ и култът на разузнаването“ („The CIA and the Cult of Intelligence“, 1974) — написана в съавторство с ДЖОН МАРКС, — която ЦРУ се опитва да спре от публикуване.
Маркети служи в американската армия в началото на 50-те години, след като завършва специалност съветология в Пенсилванския университет. През 1955 г. постъпва в ЦРУ. Работи като аналитик по въпросите на Съветския съюз, а от 1966 до 1969 г. е в екипа на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Въпреки това в края на 60-те години той се разочарова от ЦРУ и през 1969 г. подава оставка. По това време е помощник на първия заместник-директор на ЦРУ.
След като напуска ЦРУ, написва романа „Въжеиграч“ („The Rope Dancer“, 1971), а след това заедно с Джон Маркс пише книга за политиката и операциите на ЦРУ. Според издателя им това е „първата в американската история книга, подложена на предварителна правителствена цензура…“.
ЦРУ настоява за права на първа цензура въз основа на споразумението с Маркети, подписано при назначаването му в управлението. Следват съдебни процедури. Президентът Никсън по-късно си спомня за „очевидната загриженост“, изписана върху лицето на директора на Централното разузнаване РИЧАРД ХЕЛМС „заради възможното издаване на книга от двама нелоялни агенти на ЦРУ. Хелмс ме попита дали бих подкрепил съдебните мерки, предприети от ЦРУ, независимо че ще се чуят гласове за «потисничество». Казах му, че ще го направя“.