Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Димът ставаше все по-гъст, а пламъкът се приближаваше до тях.
— Ако можеш да се спасиш, не се излагай заради мене на опасност. Качи се на коня и бягай — каза Елисавета.
— Аз да бягам? Бъди уверена, че по-скоро ще умра, отколкото да те изоставя. Заклех се, че жива ще те заведа у дома. Мортиго трябва да удържи думата си. Слушай! Гърмеж в отговор на нашия. Ние се намираме близо до тях, дръж се здраво за мене, трябва да бягаме.
Той гръмна още веднъж и изтича напред, като преди това покри лицето на Елисавета с кърпа.
След няколко минути извика радостно:
— Ние сме спасени!
Мортиго махна кърпата от лицето на Елисавета и на едно малко разстояние от тях забеляза киргизки конници.
— Напред! — извика Мортиго, като удари силно коня си, който се втурна бързо, подкрепен от пресния въздух.
Преди да настигнат конниците, конят падна от умора — Мортиго и Елисавета се свлякоха на земята. Съотечествениците му го вдигнаха и поздравиха радостно Мортиго, после им предложиха камилско мляко. Те изгледаха Елисавета враждебно. Не им бе приятно, че Мортиго бе довел тази бяла жена между тях. Дадоха на Елисавета отделен кон, подмениха коня на Мортиго и се отправиха към шатрата на водача, която беше много далеч.
Стана ясно, че пожарът бе предизвикан нарочно, за да се избавят от тигъра, който им правеше големи пакости.
Шатрата на Мортиго бе наредена с изтънчен вкус. Подът бе постлан с кожи, а леглото му бе украсено с персийски килими.
— Тук можеш да се разполагаш добре, хубава жено. Искам да останеш доволна при нас; за да не скучаеш сама, ще ти пратя една прислужница. Ей, Шаури, ела тук!
На вратата се появи жена на средна възраст. Тя бе облечена по-просто от другите жени.
Тази жена не се хареса от пръв поглед на Елисавета. На лицето й като да се четеше лукавство.
— Тази е стара Шаури — каза Мортиго на Елисавета, — тя ще ви прислужва, докато сте при нас. Аз избрах нея, тъй като тя е единствената тука, която знае руски. Ще допълня, че тя е много умна и се ползува с уважението на моите хора като пророчица.
Шаури седна настрана.
— Изглежда, че не й е много присърце, че я правите слугиня — каза Елисавета.
— Дали е така или не — не ме интересува. Тя знае добре, че не търпя никакви прищявки.
Изминаха три дни, откакто Елисавета се намирате при киргизите. Чистият планински въздух и добрата храна, която се състоеше от мляко, я поправиха за късо време.
Въпреки че Мортиго бе много предпазлив в обноските си към нея и често ходеха двама на лов, тя не се чувствуваше щастлива. Нямаше друг приятел освен Мортиго. Останалите я гледаха вражески. Шаури й прислужваше, без да й заговори, и я гледаше намусено.
Една нощ, когато Мортиго отсъствуваше, Елисавета, щом си легна да спи, чу някаква глъчка пред шатрата си. Шаури бе застанала всред тълпа от киргизи и предсказваше съдбата им.
— Очаква ни нещастие, братя — казваше тя, — голямо нещастие!
— Не може ли да се предотврати това нещастие?
— Само ако се премахне жената, която донесе със себе си нещастие на нашата земя.
— Коя е тя, която донесе това нещастие у нас? — извикаха няколко души в един глас.
— Онази чужденка, която Мортиго доведе със себе си. Трябва да я принесем жертва на нашите богове, за да видим дали не ще умилостивим боговете над нас.
— Щом това е неизбежно, нека я принесем! — извикаха почти всички.
— Знам, че сте готови на това, обаче какво ще каже главатарят ни Мортиго? — запита Шаури.
— Ще я убием, преди той да си дойде от лов — каза един.
Елисавета чу всичко. Смъртната й присъда бе произнесена. Единственият й спасител Мортиго не беше тука да я избави.
Завесата на шатрата се вдигна и вътре влезе Шаури.
— Ето я тука, не е нужно да я търсите — каза тя.
За миг вързаха Елисавета и я изведоха от шатрата. Те я вързаха за едно дърво и разкъсаха дрехите й.
Елисавета гледате равнодушно какво се вършеше.
Запалиха огън пред нея, в който хвърлиха една паница най-напред, тя беше предназначена за бога на тъмнината. После хвърлиха в огъня една дива коза, след това започнаха да пият едно киргизко питие, направено от камилско мляко — кумис, и най-после почнаха да играят. Като свършиха всички встъпителни церемонии, дойде и нейният ред.
Един от киргизите се приближи до нея и я повлече към огъня. Шаури разкъса дрехата й от врата надолу. Киргизите започнаха пак да пеят някаква песен, а Шаури взе един нож и се приближи до Елисавета.
Песента свърши, ножът блесна и безмалко главата на Елисавета щеше да отскочи настрана, ако не се бе вдигнала глъчка, причинена от пристигането на Мортиго.