Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Макартни, Уилфрид
Бивш офицер от британската армия, ръководил съветска шпионска мрежа. Шпионската му дейност следва една наистина забележителна, макар и кратка кариера в армията.
През 1915 г. 16-годишният Макартни се проваля на медицинските прегледи за постъпване в армията (поради слабо зрение). Все пак успява да влезе в Медицинския корпус като шофьор на линейка. Изпратен е във Франция, където получава повишение. Няколко месеца по-късно зрението му се влошава и е принуден да се оттегли. След лечение е назначен отново и е изпратен първо в Малта, а след това в Египет.
След това е прехвърлен на разпореждане на капитан КОМПТЪН МАККЕНЗИ — офицер от Кралската морска пехота, който отговаря за британските разузнавателни операции в източната част на Средиземно море. През септември 1917 г. Макартни е върнат отново във Франция. В битката при Камбре е пленен от германците, но успява да избяга, като скача от влака близо до Екс-ла-Шапел. Получава отличие за храброст.
След края на войната през ноември 1918 г. 19-годишният Макартни е назначен за охрана на железопътната линия Берлин — Багдад в Константинопол. През 1919 г. напуска армията, вече с чин лейтенант.
През 1926 г. Макартни разбива витрината на бижутериен магазин и е осъден на 9 месеца затвор. След излежаване на присъдата си се свързва със застрахователен агент от Лойдс и го пита какво и в какво количество оръжие се транспортира за Финландия. Служителят на Лойдс, който с готовност му предоставя информацията, се учудва, когато Макартни му плаща 25 лири стерлинги. Макартни му обяснява, че работи за руснаците, и моли за информация относно Кралските ВВС.
Изключително притеснен, служителят на Лойдс търси съвет. Представен е на сър РЕДЖИНАЛД ХОЛ, който бързо го предава на ВЪРНЪН КЕЛ — ръководител на Службата за сигурност (МИ–5). Кел решава да заложи капан, като даде секретен наръчник за ВВС на Макартни, който вече е бил забелязан да предава документи на член на съветското търговско представителство в Лондон.
Кел и СПЕЦИАЛНИЯТ ОТДЕЛ на Скотланд ярд подготвят операция до най-малката подробност за влизане в съветското търговско представителство, което е в една и съща сграда с регистрираната във Великобритания компания АРКОС. Британците заявяват, че обискът има само една цел: да се открие секретен учебник, изгубен в помещенията на Аркос. Обискът от 12–13 май дава на британците възможност да прегледат хиляди документи.
Учебникът за ВВС не е открит, но са намерени други документи от политическа важност. На 26 май британското правителство публикува т.нар. Бял лист, в който обявява, че дипломатическите отношения със Съветския съюз, установени през 1921 г., ще бъдат прекратени.
Макартни е оставен на свобода с надеждата, че ще отведе МИ–5 до други съветски шпиони. Това не става и на 16 ноември 1927 г. той е предаден на съда. Съден е по ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА в „опит да се сдобие с информация от ВВС“. Присъдата му е 10 години затвор и 2 години тежък физически труд.
Освободен е предсрочно и скоро след това написва 2 книги: „И стените имат уши“ („Walls Have Mouths“, 1936) и „Зигзаг“ („Zigzag“, 1937). Макартни участва в Гражданската война на Испания и се бие на страната на републиканците. Той е първият командир на британския батальон към интернационалната бригада. През 1937 г. е ранен и се завръща във Великобритания.
По-късно отново е съден по Закона за държавната тайна — този път, че е разкрил в статия дейността на германския ДВОЕН АГЕНТ Едуард Чапман (КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Зигзаг) през Втората световна война, за което плаща минимална глоба.
Маккензи, Комптън (1883–1973)
Британски АГЕНТ и литератор, предаден на съда за нарушаване на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА.
Маккензи е добър писател и военноморски офицер със звание капитан. Служи във военноморския флот по време на безуспешното дебаркиране в Дарданелите през 1915 г. Оттегля се от служба още същата година поради инвалидност, а през 1916 г. става таен агент в Гърция. Той ръководи британската разузнавателна дейност в Сирия през 1917 г.
Маккензи има нещастието да публикува първия си шпионски роман — „Противоположностите се срещат“ („Extremes meet“, 1928), същата година, когато излиза и „Ашъндън“ („Ashenden“) на СЪМЪРСЕТ МОЪМ, и се оплаква след това, че книгата на Моъм има по-широк обществен отзвук, въпреки че в неговата реалните факти са далеч повече. По-късно Маккензи описва дейността си на агент в автобиографичната книга „Гръцки спомени“ („Greek Memories“, 1932). Именно тя е причината да бъде съден по Закона за държавната тайна. Книгата е иззета от британските власти. Нарушенията на Маккензи включват разкриването на псевдонима Си, използван от капитан сър МАНСФИЙЛД КЪМИНГ — първия директор на МИ–6. Въпреки че Къминг вече е починал и за другите разкрития е минала давност, Маккензи е признат за виновен и глобен 100 лири стерлинги плюс разноските за съдебните разходи. Правителствената забрана е отменена и книгата е публикувана отново през 1940 г. под заглавието „Егейски спомени“ („Aegean Memories“).