Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Това е възможно. Негърът също иска да отиде в Анкона, за да говори със своя господар! Но, ако въпреки всички предвиждания, Маринели не бе продължил престояването си в Анкона.
Джеронимо вдигна рамене. Луала предположи, че Марино е напуснал бързо това пристанище от страх да не бъде познат.
Обаче негърът не губеше надежда да намери своя господар.
— Може би той вече се връща. Горо ще тръгне днес за Джорджия — добави той с енергичен тон. — Искам да зная на всяка цена дали корабът от Анкона е вдигнал котва.
Старият Джеронимо предложи лодката си, след което отправиха няколко думи към старата Луала и двамата тръгнаха за Джорджия.
— Бъди умен! Не се излагай на излишни опасности! — извика просякинята на негъра, който гребеше с всички сили.
Няколко часа по-късно рибарят се завърна сам. Той каза на старата Луала, че Горо се бе качил на кораб, тръгващ за Анкона…
Изминаха дни.
Джеронимо и старата Луала свикнаха един с друг.
Старата се грижеше за вътрешността на къщата. Джеронимо ловеше риба и ходеше във Венеция да я продава.
През това време корабът на Горо напредваше бавно към предназначението си, устояващ на вълните и бурята.
През зимата плуването бе трудно. То траеше по някога цели седмици, когато платноходът, тласкан от противоположни ветрове, се връщаше назад, въпреки волята си.
Най-сетне наблюдателят сигнализира Анкона. Времето бе тихо.
Едва Горо бе стъпил на кея и започна да търси Маринели. Той разпита навсякъде, качи се на бордовете на всички кораби, привързани по дължината на кея; с една дума не остави непретърсено нито едно място, където можеше да бъде Маринели. Обаче издирванията му не дадоха никакъв резултат.
Работниците и моряците бяха единодушни: Маринели не бе чуван в Анкона вече от няколко седмици.
— Струва ми се, че много хора проявят интерес към този чужденец — каза един стар кормчия, отговаряйки на въпроса на Горо.
Когато негърът му поясни, че мистериозният непознат не е никой друг, а прочутият граф Санта Рока, той се усмихна и разбра смисъла на събитията, на които беше свидетел.
— Преди няколко дни — каза той, — една дама, също непозната, пристигна в Анкона. Тя носеше дълбок траур. Поръча на слугата си да влезе и събере сведения за граф Санта Рока.
— Как изглеждаше тази чужденка? Но кормчията не знаеше нищо.
— Не е ли идвала насам? — запита Горо настойчиво.
— Не зная повече — отговори кормчията.
Обаче негърът искаше да научи всичко каквото знаеше, за да събере някои важни сведения.
— Идете да видите капитана на пристанището! — каза морякът. — Те разговаряха дълго време. Той без съмнение знае името на този сеньор. Ще го намерите в оная кръчма, която има фирма, украсена с три котви. Там той пие всеки ден, но е добряк. Впрочем, ако му платите няколко чаши, ще узнаете всичко, което желаете. После добави:
— Ние сме стари приятели. Мога да твърдя, че е добър човек, обича да прави услуги, но за нещастие, пие повече, отколкото е нужно.
Горо бе вече на прав път.
— Нека кормчията дойде с мене! — каза той. — Ще участвува в разговора.
Старият моряк се отзова на драго сърце на поканата на Горо и двамата се отправиха към кръчмата с трите котви, която бе най-посещаваната в пристанището.
Външността не издаваше оживлението, което цареше вътре, понеже вратите и прозорците бяха плътно затворени.
Горо и кормчията влязоха в задимената зала. Моряци от разни народности бяха насядали около масите и разказваха истории, повече или по-малко вероятни, имайки за фабула пиратите от Риф или чудовищните змии в морето.
Естествено, всички аплодираха истинските или измислени разкази на мореплавателите.
Кормчията показа с пръст на своя другар един човек с голяма брада, който разговаряше с капитана на един кораб.
— Този е капитанът на пристанището — каза той, — ние трябва да минем покрай него и той не ще закъснее да дойде на нашата маса.
Горо и кормчията минаха покрай масата, където беше седнал капитанът и скоро той дойде да седне при тях.
Тримата започнаха да пият весело и пристанищният капитан скоро показа шеговития си нрав.
— Сигурен съм, че вече сме се срещнали някъде! — каза той между другите банални фрази.
— Възможно е — отговори Горо. — Негърът е идвал често в Анкона.
После кормчията се приближи до капитана на пристанището и прошепна с доверителен тон:
— Този е верен служител на богатия граф Санта Рока.
— Тогава, това е съвсем друга работа — каза капитанът.
— За ваше здраве и това на вашия граф — викна той, вдигайки чашата си и чукайки я о чашата на Горо.