Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
После негърът добави, използувайки доброто разположение на своя събеседник:
— Ние можем да изпием още няколко кани. Какво ми важат още няколко аскини повече или по-малко.
— Ето как трябва да се говори! — въодушеви се капитанът на пристанището.
И отново чашите зазвъняха.
— Спомням си сега — каза капитанът, — че една сеньора идва тук, в Анкона, и пита за вашия граф. Знаете ли я?
— Точно затова негърът е дошъл също в Анкона — отговори Горо.
— Това бе една дама от висшето общество, уверявам ви — добави капитанът, смигайки, — една дама от знатен произход. Знаете ли името й? Без съмнение се касае за някоя любовна история, за една галантна авантюра, нали?
— Може би! — отговори Горо уклончиво.
— Негърът — намеси се кормчията, — е получил заповед от своя господар да събере сведения за нея.
— Е, добре аз ще ви кажа всичко — изрече капитанът на пристанището с доверен тон. — Тази мистериозна дама е племенницата на папата.
— Как! Сеньорита Боргез ли? — викна Горо преструвайки се на изненадан.
— Да, тя самата. Мислеше, че ще намери графа в Анкона, понеже разпитваше навсякъде за него.
После едната подробност бе последвана от друга. Пристанищният капитан разказа на своя събеседник за жилището на благородната римлянка.
— Тя слезе в манастира на кларистките, който се издига на известно разстояние от града — каза той.
— Сама ли беше? Не беше ли придружена от една сеньора? — запита Горо нервно.
— Тя идва два пъти в Анкона — каза капитанът на пристанището. — Първият път действително била придружена от една друга дама — такъв бе разказът на нейния майордом. Що се отнася до него и екипажа, те бяха в една кръчма.
Храбрият моряк даде на Горо много важни сведения. Обаче искаше да знае дали сеньорита Боргез обитаваше все още манастира.
Но капитанът не знаеше нищо.
— Вие можете да го узнаете, ако отидете в манастира! — каза той. — Кормчията ще ви покаже пътя, не е далече.
— Аз ще ви отведа — добави кормчията живо. — Става дума за оня манастир с голямата блестяща камбана, с посивелите червени стени, който е обграден с разкошна градина, нали?
— Да — извика капитанът на пристанището, — вие имате чудесна памет, приятелю; оставете да пия за ваше здраве!
И отново чашите весело звъннаха. Горо използва този момент, да бутне за лакътя кормчията.
— Скоро ще се мръкне — каза той ниско. — За Горо е важно да узнае колкото може по-скоро дали сеньоритата живее или не в манастира.
Двамата решиха да побързат и да привършат по-скоро разговора си с началника на пристанището, за да тръгнат на път.
— Хей, кръчмарю! — повика Горо. — Две кани вино по-бързо!
После той плати всичко и се сбогува с капитана на пристанището, когото чудесното питие бе развеселило много.
Двамата мъже излязоха от кръчмата.
— Е, добре, не ви ли казах? — запита кормчията, щом се отдалечиха на няколко крачки.
— Да, Горо ви благодари много.
Пътувайки, двамата достигнаха една от вратите на града.
Скоро стените на манастира се показаха пред очите им и Горо благодари на кормчията за проявената любезност.
Докато последният се връщаше към пристанището, негърът се отправи бавно, предпазливо към манастира.
Той едва сдържаше радостта си.
Дали Мадлена се намираше още в манастира?
Ако беше там, как би могъл да влезе? Той не би могъл да се представи пред вратата и да звъни. Неговото негърско лице би го издало.
Трябваше да прибегне към хитрост.
Денят преваляше. Слънцето, което през целия ден бе забулено зад облаците, се показа и разпръсна за няколко минути златистата си светлина върху полето. Дърветата, борове или кипариси, розовите храсти и лалетата, образуваха около манастира блестящ декор.
Кларисткият манастир изглеждаше по-хубав от този до вратата Анжелика, в Рим. Възможно беше Мадлена Боргез, покровителка на този орден, да бе избрала това ново убежище за затваряне на Анунциата.
Горо обиколи стените, държейки се на известно разстояние, от страх да не бъде забелязан.
Но внезапно се спря.
Стори му се, че чува шумоленето от роклята на жена, която се промъкваше всред храстите на градината.
Той се впусна на свой ред в мистериозната горичка… Коя можеше да бъде тази жена?
Монахините не носеха светски рокли. Подобен лукс им бе забранен. Коя ли можеше да бъде тази жена?
Негърът искаше на всяка цена да провери. Може би това бе самата Мадлена. Трябваше да се увери.
Той премина покрай голямата решетка с вълчи стъпки, докато стигна до място, откъдето можеше да наблюдава незабелязано алеите на градината.
Скоро се чуха гласове…