Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Виждаш ли нещо? — попита го съвсем ниско Себастиано.
— Струва ми се, че забелязвам сред развалините нещо кръгло, като човешка глава — каза Пиетро със снишен глас.
— Действително — добави Себастиано, повдигайки страхливо глава, — но тя не мърда!
Двамата полицаи не знаеха какво да правят. Те не се осмеляваха да стрелят, да не хабят куршумите и да не вдигнат тревога.
Себастиано повярва, че забелязва главата да се движи.
— Огън! — изкомандува тогава Пиетро, без предисловие. И в същия момент двете пушки се изпразниха… Главата бе изчезнала…
— Мисля, че добре видяхме — каза Пиетро.
— Да останем тук — прекъсна го Себастиано, предпазлив и недоверчив човек. — Ние още не сме сигурни!
Двамата мъже оставиха тежките си оръжия, вече безполезни. Промъкнаха се тихо до мястото, където бяха съгледали човешка глава. Същото мълчание владееше около тях, мълчание успокоително и обезпокоително едновременно.
Пиетро направи още няколко крачки напред; тогава се намери до дупката, която даваше достъп към избата и през която Горо бе свикнал да влиза и излиза.
— Какво да правим?
Пиетро се показа въодушевен от своето откритие.
— Отворът е достатъчно широк, за да можем да слезем! — каза той.
Но Себастиано го посъветва да бъде благоразумен.
— Ние рискуваме много, понеже не можем да слезем двамата едновременно. Ако някой стреля с оръжие долу върху нас, загубени сме!
Пиетро остана за момент замислен.
— Ти може би не грешиш — каза той със снишен глас.
— Но сигурни ли сме, че има още едно човешко същество в този вход? Вярвам, че нашите куршуми достигнаха целта си. Човекът, върху когото стреляхте е паднал, сигурен съм, и ние ще намерим долу само трупа му.
Себастиано се съгласи.
Пиетро пипна за последен път камата си, за да се увери, че е в пояса му.
В момента, когато се готвеше да направи първата стъпка, Себастиано, уплашен, обхванат от подозрения, задържа другаря си за ръката.
— Да останем по-добре заедно — му каза той — и да чакаме до сутринта, дебнейки, но да не влизаме във вътрешността на тази дупка!…
Но вместо отговор Пиетро го упрекна, че е страхливец. Себастиано, който не се осмеляваше да противоречи на заповедите на своя другар, послуша и слезе след Пиетро. Последният се плъзна, докато достигна твърда земя.
— Не забелязваш ли нещо? — запита обезпокоен Себастиано, навеждайки се над него.
— Не — отговори Пиетро, — но вярвам, че съм достигнал почвата.
Окуражен от тия думи, Себастиано слезе на свой ред по няколко стъпала, които трябваше да измине, и двамата полицаи се намираха сами под мрачния свод, където владееше непрогледна нощ.
И единият, и другият хванаха камите си в ръце.
Пиетро опипа почвата с крака търсейки човешкото тяло, което е трябвало да падне през отвора, но нищо не намери. Какво означаваше тази мистерия?
— Не усещам нищо — каза Пиетро нетърпелив. — Обаче, то трябва да бъде тук! Хей, обитатели на тия места — извика той. — Отговорете!
Отговорете! Развалините са обградени от всички страни!
Двамата мъже се ослушаха и зачакаха…, но никой не отговори.
— Струва ми се, че напипах едно легло от водорасли — каза внезапно Пиетро.
Той напипа мистериозното легло и констатира, че е топло.
— Човекът, който е лежал тук е станал скоро — каза той.
После те тръгнаха пипнешком из помещението, търсейки с върховете на своите ками невидимия противник, когото смятаха скрит в някой ъгъл. Но не намериха нищо…
— Напипах някакво огнище — каза на свой ред Себастиано, който вървеше пипнешком край другата стена.
Той действително бе открил кухненските прибори на старата просякиня, огнището, в което имаше няколко горящи въглена…
Пиетро се зарадва на откритието на своя другар.
Себастиано подири парче дърво и се залови да разпаля огъня. Неговият другар му помогна.
Няколко минути по-късно, въглените пламнаха и дървото се запали.
— Сега, хвани това парче дърво като факла и ми посвети — каза Пиетро на Себастиано. — Трябва да прегледаме грижливо, да претърсим издъно това чудно убежище; ние ще започнем първо от стъпалата, които ни доведоха тук, после ще претърсим цялото помещение.
Двамата полицаи започнаха търсенето.
Импровизираната факла осветляваше зле. Слабият пламък не бе добър водач на двамата разузнавачи.
Себастиано видя на свой ред леглото, напипано по-рано то Пиетро.
— Гледай! — каза внезапно последният. — Ето пият, чаши, празни бутилки в безпорядък на тази маса. Негодниците са били изненадани! Дръж факлата, колкото можеш по-високо, Себастиано, за да можем да видим всичко! Никой не е скрит в този ъгъл, никой не се крие зад стъпалата, нито зад огнището…