Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Отиваха да умрат.
Карла извърна поглед, докато минаваха — не искаше да запомни лицата им. Докато пълнеше кофата с вода, жената след нея, госпожа Райх, заговори тихо, та никой друг да не я чуе:
— Вие сте приятелка с жената на доктора, нали?
Карла се напрегна. Госпожа Райх явно имаше предвид Ханелоре Ротман. Доктор Ротман беше изчезнал заедно е психично болните пациенти на Еврейската болница. Синът на Ханелоре, Руди, беше захвърлил жълтата звезда, и се беше присъединил към евреите, които живееха нелегално — в берлинския жаргон ги наричаха „подводници“. Самата Ханелоре, която не беше еврейка, остана в дома си. През последните дванадесет години такъв въпрос — приятелка ли си на жената на евреина? — представляваше по-скоро обвинение. А днес? Карла не знаеше. Госпожа Райх беше просто позната и тя не можеше да й вярва.
Карла затвори крана.
— Когато бях дете, доктор Ротман беше нашият семеен лекар — отговори тя предпазливо. — Защо питате?
Другата жена застана на мястото й на чешмата и започна да пълни голяма тенекия от олио. — Отведоха госпожа Ротман. Реших, че ще искате да знаете. Това беше обичайно. Непрестанно „отвеждаха“ хора. Но когато се случеше с някой близък, ударът попадаше право в сърцето. Нямаше смисъл човек да се мъчи да разбере какво се случва с тях. Даже беше опасно. Хората, които питаха за изчезналите, изчезваха на свой ред. Въпреки това Карла беше длъжна да попита:
— Знаете ли къде я отведоха?
Този път имаше отговор.
— В транзитния лагер на улица „Шул“. Във Вединг, в старата Еврейска болница. Знаете ли къде е?
Карла се обнадежди.
— Знам.
От време на време Карла работеше в Еврейската болница — неофициално и незаконно — и затова й беше известно, че властите са взели една от сградите, патологията, и са я оградили с бодлива тел. — Надявам се всичко с нея да е наред — рече госпожа Райх. — Тя се държа много добре с мен, когато моят Щефи боледуваше.
Спря водата и се тръгна.