Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Той пристигна след още един час.
— Това пък сега какво е? Сбирка на майките ли?
— Всички затворници подписаха декларация, че сте им спасили живота. Това може да спаси Вашия живот, ако приемете условията ни — обясни Ханелоре.
— Не ставайте смешни — отговори Доберке.
— Според радио БиБиСи — обади се Карла — Обединените нации имат списък на нацистките офицери, които са извършвали масови убийства. До една седмица можете да се изправите пред съда. Нима не искате да разполагате с подписана декларация, че сте спасили хората?
— Да се слуша БиБиСи е престъпление.
— Не толкова тежко, колкото убийството.
Хилде държеше папка.
— Напечатах заповеди за освобождаване на всички тук — рече тя. — Ако ги подпишете, ще получите декларацията.
— Мога просто да я взема от вас.
— Никой няма да повярва във Вашата невинност, ако всички сме мъртви. Доберке се ядоса, задето се е озовал в подобно положение, обаче не се чувстваше достатъчно уверен в себе си, та просто да си тръгне. — Бих могъл да застрелям вас четирите за неподчинение. — Това е поражението — нетърпеливо му отвърна Карла. — По-добре свиквайте. Лицето на Доберке потъмня от гняв и Карла разбра, че е отишла твърде далеч. Искаше й се да си върне думите назад. Вторачи се в лицето на Доберке и се помъчи да не показва колко я е страх. В този момент до сградата падна снаряд. Вратите се разтресоха и прозорците се изпочупиха. Всички инстинктивно се свиха, но никой не пострада. Когато се изправиха, изражението на Доберке се беше променило. Гневът беше заменен от нещо като гнусливо съгласие. Сърцето на Карла забърза. Дали Доберке се предаваше?
Фелдфебел Еренщайн дотърча и докладва:
— Няма ранени, господине.
— Много добре, фелдфебел.
Еренщайн се канеше да излезе, когато Доберке го привика.
— Този лагер се закрива — заяви той.
Карла затаи дъх.
— Закрива ли се, господине? — гласът на Еренщайн прозвуча едновременно нападателно и изненадано. — Ново нареждане. Кажете на другите да тръгват… Да се явят в бункера на гарата на „Фридрихщрасе“. Карла знаеше, че Доберке си измисля. Явно и Еренщайн подозираше същото.
— Кога, господине?
— Незабавно.
— Незабавно — повтори Еренщайн и спря, като че думата имаше нужда от допълнителни разяснения.
Доберке го изгледа строго.
— Слушам, господине. Ще предам.
Еренщайн излезе.
Карла усети как я обзема вълнение от победата, но си рече, че още не е свободна. — Покажете ми декларацията — нареди Доберке на Хилде. Хилде отвори папката. Вътре имаше дузина листове с еднакъв текст в началото, последван от подписите на затворниците. Подаде ги на коменданта.
Доберке ги сгъна и ги натъпка в джоба си.
Хилде остави пред него заповедите за освобождаване.
— Подпишете, моля.
— Нямате нужда от заповеди за освобождаване. Пък и аз нямам време да подписвам стотици документи — отговори Доберке и се изправи. — Полицията обикаля по улиците — намеси се Карла. — Бесят хора по уличните лампи. Документите ни трябват.
Доберке потупа джоба си и отвърна:
— Мен ще обесят, ако намерят тази декларация.
Тръгна към вратата.
— Вземи ме с теб, Валтер! — проплака Гизела.
— Да те взема ли? А жена ми какво ще каже?
Той излезе и тръшна вратата.
Гизела избухна в сълзи.
Карла отвори вратата и загледа отдалечаващия се Доберке. Нямаше други офицери от Гестапо — всички се бяха подчинили на заповедта му и бяха изоставили лагера.
Комендантът излезе на улицата и побягна.
Остави портата отворена.
Ханелоре стоеше до Карла и гледаше невярващо навън.