Зимата на света [bg]

V

Карла излезе за вода.

От два дни по домовете нямаше вода. За щастие, берлинските домакини откриха, че през няколко пресечки има старомодни улични помпи, свързани с кладенци. Отдавна неизползвани, те бяха ръждясали и скърцаха, но — като по чудо — работеха. И така, всяка сутрин жените вземаха кофи и кани и се нареждаха на опашка. Въздушните нападения спряха, може би защото противникът вече беше пред града. Но все още бе опасно да се излиза, понеже съветската артилерия обстрелваше столицата. Карла не разбираше защо си правят труда. По-голямата част от града беше разрушена. Цели улици и дори по-големи пространства бяха направо изравнени със земята. Нямаше електричество, вода и газ. Не се движеха нито трамваи, нито автобуси. Хиляди, може би милиони хора бяха останали без дом. Градът беше превърнат в огромен бежански лагер. Но обстрелът продължаваше. Повечето хора прекарваха по цели дни в мазетата или в общите укрития, но се налагаше да излизат за вода. Малко преди електричеството да спре, по радио БиБиСи съобщиха, че Червената армия е освободила концентрационния лагер Заксенхаузен. Заксенхаузен се намираше северно от Берлин, следователно ставаше ясно, че настъпващите от изток руси обкръжават града, вместо направо да нахлуят. Майката на Карла, Мод, стигна до заключението, че те правят това, за да не допуснат влизането в града на американските, британските, френските и канадските войски, които бързо напредваха към Берлин от запад. Тя цитира Ленин: „Който контролира Берлин, контролира Германия. Който контролира Германия, контролира Европа“. Ала германската армия не се предаваше. Немските войници бяха по-малобройни и по-зле въоръжени от противника, не им достигаха муниции и гориво, гладуваха, обаче се държаха. Отново и отново техните водачи ги хвърляха срещу превъзхождащия ги числено враг и те отново и отново се подчиняваха на заповедите, сражаваха се храбро и сърцато и загиваха със стотици хиляди. В тази армия бяха двамата мъже, които Карла обичаше — брат й Ерик и любимият й Вернер. Тя нямаше представа дали участват в сраженията и дали въобще са живи. Карла беше прекратила работата на шпионския кръг. Войната се превърна в хаос. Бойните планове имаха малко значение. Секретните разузнавателни сведения от Берлин нямаха почти никаква стойност за напредващата Червена армия. Вече не си заслужаваше риска. Шпионите изгориха книгите с кодовете и скриха радиопредавателите в руините на бомбардираните сгради. Споразумяха се никога да не говорят за работата си. Проявили бяха смелост, бяха помогнали войната да е по-кратка и бяха спасили живота на други хора, но щеше да е прекадено да очакват от разгромените си съотечественици да видят нещата от тяхната гледна точка. Тяхната храброст щеше да си остане тайна завинаги. Докато Карла чакаше реда си за вода, край опашката мина противотанков взвод на Хитлеровата младеж. Тръгнали бяха на изток, където още се водеха сражения. Взводът се състоеше от двама петдесетинагодишни мъже и дузина юноши, всичките на велосипеди. Отпред на всеки велосипед бяха прикрепени по две от новите противотанкови оръжия за еднократна стрелба — Панцерфауст. Униформите бяха възголеми за момчетата, а каските им щяха да изглеждат направо смешни, ако положението не беше толкова отчайващо. Юношите отиваха да се бият с Червената армия.