Зимата на света [bg]

— Аз мога — рече Карла.

Другите две жени се втренчиха в нея, без да продумат. Карла си даде сметка, че макар да не е еврейка, можеха да я убият, за да не свидетелства.

Тя отчаяно затърси някакво решение.

— Може би ако Доберке ни пощади, ще изглежда по-добре пред Съюзниците. — Това се казва хрумване — възкликна Ханелоре. — Всички ние можем да подпишем декларация, че ни е спасил живота. Карла изгледа изпитателно Гизела. Лицето на младата жена изразяваше съмнение, но все пак тя рече:

— Може и да го направи.

Ханелоре се озърна.

— Ето я Хилде. Тя е нещо като секретарка на Доберке.

Повика я и обясни плана.

— Ще напечатам документи за освобождаване на всички — рече Хилде. — Ще поискаме от Доберке да ги подпише, преди да му дадем декларацията. В подземието нямаше охрана — пазачите стояха само на приземния етаж и в тунела, така че долу затворниците можеха да се движат свободно. Хилде отиде в помещението, което служеше на Доберке за подземен кабинет. Първо напечата декларацията. Ханелоре и Карла обиколиха всички пленници, казаха им е какво са се заловили и ги накараха да подпишат. Междувременно Хилде напечата документите за освобождаване. Докато приключат с всичко, стана полунощ. Нямаха какво повече да направят до идването на Доберке. Карла легна на пода до Ребека Розен. Нямаше къде другаде да спи.

След малко Ребека заплака тихичко.

Карла не знаеше какво да прави. Искаше да я успокои, ала не намираше думи. Какво да каже на дете, което току-що е видяло убийството на родителите си? Приглушеното хлипане продължаваше. Накрая Карла се обърна и прегърна Ребека. Веднага разбра, че тъкмо това е трябвало да направи. Ребека се сгуши и зарови глава в гърдите й. Карла я галеше по гърба като бебе. Постепенно Ребека престана да плаче и заспа. Карла не спа тази нощ. Времето й мина в измисляне на реч, с която да се обърне към коменданта на лагера. Понякога призоваваше добрината в него, друг път го заплашваше със съда на Съюзниците или се позоваваше на личния му интерес. Стараеше се да не мисли как ще ги застрелят. Ерик й беше разказал как нацистите екзекутират по дванадесет човека едновременно в Русия. Предположи, че и в Германия са разработили ефикасна система. Трудно беше да си я представи. И може би така беше по-добре. Тръгнеше ли от лагера сега или рано сутринта, навярно можеше да избегне убийството. Не беше нито пленница, нито еврейка, а и документите й бяха редовни. Заради сестринската униформа можеше да излезе така, както беше влязла — дори без да се налага да показва документи. Но така щеше за изостави и Ханелоре, и Ребека. Колкото и да копнееше да се измъкне оттук, не можеше да се насили и да тръгне. Стрелбата навън продължи чак до ранните часове на утрото, след това прекъсна за кратко. Призори се възобнови. Сега беше достатъчно близо и Карла различаваше и картечния огън, наред с артилерията. Рано сутринта пазачите донесоха казан рядка супа и торба с парчета стар хляб. Карла пи от супата и яде от хляба; после неохотно използва тоалетната, която беше неописуемо мръсна. Карла, Ханелоре, Гизела и Хилде се качиха на приземния етаж да чакат Доберке. Бомбардировките бяха започнали отново и четирите жени непрестанно бяха в опасност, обаче искаха да се изправят пред коменданта в момента, когато пристигне. Той не се появи в обичайното време. „Обикновено е точен“, каза Хилде. „Може би сраженията по улиците са го забавили. Разбира се, може и да е мъртъв“. Карла се надяваше да е жив, понеже заместникът му, фелдфебел Еренщайн, беше прекалено глупав за разговори. Доберке се бавеше вече час и Карла почна да губи надежда.