Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Сир Баристан? — промълви тя.
Белият рицар се появи мигновено.
— Ваше величество.
— Колко успя да чуеш?
— Достатъчно. Прав е. Никога не се доверявай на наемник.
„Или на кралица“, помисли Дани.
— Има ли някой във Вторите синове, който може да бъде склонен да… отстрани… Кафявия Бен?
— Както Даарио Наарис отстрани другите капитани на Бурните врани ли? — Старият рицар се почувства неловко. — Вероятно. Не бих могъл да знам, ваше величество.
„Не би могъл. Ти си твърде честен и доблестен.“
— Ако не, юнкайците са наели други три дружини.
— Мошеници и главорези, измет от сто бойни полета — предупреди я сир Баристан, — с капитани също толкова вероломни като Плум.
— Аз съм само едно младо момиче и малко знам за такива неща, но ми се струва, че искаме да са вероломни. Помниш, че веднъж склоних Вторите синове и Бурните врани да минат на наша страна.
— Ако ваше величество желае да поговори насаме с Джило Реган или с Дрипавия принц, мога да ги доведа в покоите ви.
— Не сега. Твърде много очи и уши има. Отсъствието им ще се забележи дори да успеете да ги отделите дискретно от юнкайците. Трябва да измислим по-деликатен начин да стигнем до тях… не тази нощ, но скоро.
— Както заповядате. Макар да се опасявам, че не е задача, за която съм подходящ. В Кралски чертог този вид работа бе оставена за лорд Кутрето или Паяка. Ние старите рицари сме прости хора, годни само за бой. — Потупа дръжката на меча си.
— Затворниците ни — предложи Дани. — Вестеросите, които дойдоха от Брулените от вятъра с тримата дорнци. Все още ги държим в килиите, нали? Използвайте тях.
— Да ги освободим имате предвид? Разумно ли е? Бяха изпратени тук, за да се домогнат до доверието ви, за да предадат ваше величество при първата възможност.
— И се провалиха. Не им вярвам. Никога няма да им повярвам. — Честно казано, Дани вече забравяше какво е да вярваш изобщо. — Все пак можем да ги използваме. С тях имаше жена. Мерис. Върни я като… жест от моя страна. Ако капитанът им е умен, ще разбере.
— Жената е най-лошата от всички.
— Толкова по-добре. — Денерис помисли за миг. — Би трябвало да опитаме и с Дългите пики. И Дружината на котката.
— Кървавата брада. — Сир Баристан се намръщи. — С него по-добре да си нямаме работа. Ваше величество е твърде млада, за да помни Кралете на деветте петака, но Кървавата брада е омесен от същото дивашко тесто. Никаква чест няма у него, само глад… за злато, за слава, за кръв.
— Знаете повече за такива хора от мен, сир. — Ако Кървавата брада наистина беше най-безчестният и алчен от наемниците, може би щеше да се окаже най-лесният за склоняване, но тя не обичаше да върви против съвета на сир Баристан в такива неща. — Направете каквото сметнете за най-добре. Но го направете скоро. Ако мирът на Хиздар бъде нарушен, искам да съм готова. Не вярвам на търговците на роби. — „Не вярвам на съпруга си.“ — Ще се обърнат против нас при първия признак на слабост.
— Юнкайците също отслабват. Кървавото течение е плъзнало и сред толосите, казват, разпространило се е и отвъд реката до третия гхискарски легион.
„Бялата кобила.“ Денерис въздъхна. „Куайте ме предупреди за идването на бялата кобила. Каза ми и за дорнския принц, сина на слънцето. Каза ми много и много, но всичко в гатанки.“
— Не мога да разчитам на епидемия да ме спаси от враговете ми. Освободи Хубавата Мерис. Веднага.
— Както заповядате. Макар че… Ваше величество, ако ми позволите дързостта, има друг път…
— Дорнският път ли? — Дани въздъхна. Тримата дорнци бяха на пиршеството, както се полагаше за ранга на принц Куентин, но Резнак се беше погрижил да ги настани колкото може по-далече от съпруга ѝ. Хиздар не изглеждаше ревнив, но никой мъж нямаше да е доволен от присъствието на съперник ухажор близо до новата си съпруга. — Момчето изглежда приятно и сладкодумно, но…
— Домът Мартел е древен и благороден и е верен приятел на дома Таргариен повече от столетие, ваше величество. Имах честта да служа с брата на дядото на принц Куентин в седморката на баща ви. Принц Левин беше толкова доблестен брат по оръжие, колкото би могъл да пожелае всеки мъж. Куентин Мартел е от същата кръв, ако ме разбирате.