Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Липсва ви само булка.
— Лесно за уреждане. — Усмивката на Флорент бе толкова фалшива, че изглеждаше измъчена. — Къде е тя, лорд Сняг? Да не сте я преместили в някой от другите замъци? Сив страж или Сенчестата кула? В Курвенската могила с другите пачаври? — Наведе се по-близо. — Някои разправят, че сте я скрили за свое удоволствие. За мен е все едно, стига да не е с дете. Ще ѝ направя синовете си. Ако сте оседлали кобилката, какво пък… двамата сме светски мъже, нали така?
Джон беше чул предостатъчно.
— Сир Аксел, ако наистина сте Ръката на кралицата, жалко за нейно величество.
Флорент почервеня от гняв.
— Значи все пак е вярно. Решили сте да я задържите за себе си, разбирам. Копелето иска бащиното си място.
„Копелето отказа бащиното си място. Ако копелето искаше Вал, трябваше само да го каже.“
— Моля да ме извините, сир. Имам нужда от малко чист въздух. — „Тук вони.“ Стресна се и се заслуша. — Това е рог.
Други също го бяха чули. Музиката и смехът стихнаха. Танцуващите замръзнаха на местата си. Дори Дух наостри уши.
— Какво е това? — попита кралица Селайз.
— Боен рог, ваше величество — отвърна сир Нарбърт.
Ръката на кралицата изпърха към гърлото ѝ.
— Нападнати ли сме?
— Не, ваше величество — рече Ълмър от Кралски лес. — Наблюдателите ни на Вала са, нищо повече.
„Един зов — помисли Джон Сняг. — Връща се обход.“
Рогът обаче прозвуча отново.
— Два зова — каза Мъли.
Черни братя, северняци, свободен народ, Денн, хора на кралицата, всички мълчаха и се вслушваха. Пет удара на сърцето. Десет. Двайсет. След това Оуен Тъпия се изхили, а Джон Сняг вдиша и каза:
— Два зова. Диваци.
„Вал.“
Тормунд Ужаса на великаните най-после бе дошъл.
Денерис
Залата кънтеше от юнкайски смях, юнкайски песни, юнкайски молитви. Танцьори танцуваха; музиканти свиреха чудати мелодии със звънци, пискуни и мехури; певци пееха древни песни на непонятната реч на Стар Гхиз. Лееше се вино — не тънкото бяло от Робския залив, а гъсти сладки сортове от Арбор и сънно вино от Карт, наситени със странни подправки. Юнкайците бяха дошли по покана на крал Хиздар, за да подпечатат мира и да засвидетелстват възраждането на прочутите нашир и длъж бойни ями на Мийрийн. Благородният ѝ съпруг бе отворил Великата пирамида, за да ги угости.
„Ненавиждам това — мислеше Денерис Таргариен. — Как стана така, че пия и се усмихвам с хора, които по-скоро бих одрала?“
Дванайсет различни вида месо и риба бяха поднесени: камила, крокодил, пеещ калмар и бодливи червеи, козе, пушен бут и конско за гостите с не толкова екзотични вкусове. Плюс куче. Никоя гхискарска гощавка не беше пълна без блюдо от куче. Готвачите на Хиздар бяха приготвили куче по четири различни начина.
— Гхискарците ядат всичко, което плува, лети или пълзи, освен човек и дракон — беше ѝ казал Даарио, — и се обзалагам, че биха яли и дракон, стига да им падне. — Само месо не прави трапеза обаче, тъй че имаше и плодове и зеленчуци. Въздухът беше наситен с миризми на шафран, канела, карамфил, пипер и други скъпи подправки.
Дани почти не беше хапнала. „Това е мирът — каза си. — Това исках, за това се трудех, за това се омъжих за Хиздар. Защо тогава вкусът толкова прилича на поражение?“
— Само за малко е, обич моя — беше я уверил Хиздар. — Юнкайците скоро ще си отидат, и съюзниците и наемниците им с тях. Ще имаме всичко, което желаем. Мир, храна, търговия. Пристанището ни е отворено отново, разрешават на корабите да идват и да заминават.
— Разрешават, да — беше му отвърнала, — но бойните им кораби остават. Могат отново да стегнат пръстите си на гърлото ни, когато си поискат. Отворили са робски пазар пред стените ми!
— Извън стените ни, мила кралице. Това е едно от условията на мира: юнкайците да търгуват с роби както преди, необезпокоявани.
— В техния си град. Не там, където трябва да го виждам. — Мъдрите господари бяха вдигнали робските кошари и тържищния подиум южно от Скаазадан, където широката кафява река се вливаше в Робския залив. — Подиграват ми се в лицето, правят зрелище колко съм безсилна да ги спра.
— Показност и перчене — отвърна благородният ѝ съпруг. — Зрелище, както сама каза. Остави ги да си правят маскарада. Когато си отидат, ще направим пазар за плодове от това, което оставят.
— Когато си отидат — повтори Дани. — А кога ще си отидат? Отвъд Скаазадан са видени конници. Дотракски съгледвачи, казва Ракаро, с халазар зад тях. Ще имат пленници. Мъже, жени и деца, дар за търговците на роби. — Дотраките не продаваха, нито купуваха, но даваха и получаваха дарове. — Затова юнкайците са вдигнали този пазар. Ще си отидат оттук с хиляди нови роби.