Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Хиздар зо Лорак сви рамене.
— Но ще си отидат. Това е важното, обич моя. Юнкай ще търгува с роби, Мийрийн няма, това се споразумяхме. Изтърпи го още малко и ще мине.
Тъй че Денерис седеше мълчаливо на пиршеството, загърната в ален токар и черни мисли, говореше само когато я заговореха, умислена за мъжете и жените, които купуваха и продаваха извън стените ѝ, докато тук в града други пируваха. Нека благородният ѝ съпруг произнася речи и се смее на плоските юнкайски шеги. Това бе кралско право и кралско задължение.
Много от приказките около трапезата бяха за двубоите, които щяха да се водят на другия ден. Барсена Черната коса щеше да се изправи срещу глиган, неговите бивни срещу нейната кама. Краз щеше да се бие, както и Пъстрата котка. А в последния двубой за деня Гохор Великана щеше да излезе срещу Белакво Трошача на кости. Единият щеше да е мъртъв преди залез-слънце. „Няма кралица с чисти ръце“, каза си Дани. Помисли за Дорея, за Кваро, за Ерое… за малкото момиче, което така и не беше срещнала и чието име беше Хазея. „По-добре няколко да умрат в ямата, отколкото хиляди на портите. Това е цената на мира, платих я доброволно. Погледна ли назад, съм изгубена.“
Юнкайският върховен командващ Юрказ зо Юнзак можеше да е живял още по времето на Егон Завоевателя, ако се съдеше по вида му. Изгърбен, сбръчкан и без зъби. Донесоха го двама мускулести роби. Другите гхискарски лордове не бяха по-впечатляващи. Единият беше дребен и трътлест, макар че робите му войници бяха нелепо високи и тънки. Третият беше млад, здрав и наперен, но толкова пиян, че Дани едва можеше да разбере и една негова дума. „Как можах да се оставя да бъда докарана до това положение от такива същества?“
Наемниците бяха друга работа. Командирите на четирите свободни дружини, служещи на Юнкай, бяха дошли лично. Брулените от вятъра бяха представени от пентошкия благородник, известен като Дрипавия принц, Дългите пики от Джило Реган, който приличаше повече на обущар, отколкото на войник. Кървавата брада от Дружината на котката вдигаше шум за десетима. Беше грамаден, със сива чорлава брада и изумителен апетит за вино и жени; ревеше, оригваше се и пърдеше като гръмотевица, и пощипваше всяко слугинче, което минеше покрай него. От време на време дръпваше някое в скута си, за да го опипа.
Вторите синове също бяха представени от командира си. „Ако Даарио беше тук, тази гощавка щеше да свърши с кръв.“ Никакво споразумение нямаше да убеди капитана ѝ да остави Кафявия Бен Плум жив. Дани се беше заклела, че седемте пратеници и командири няма да пострадат, но това се оказа недостатъчно за юнкайците и те бяха поискали и заложници. Срещу тримата благородници и наемнически капитани Мийрийн беше пратил в обсадния лагер свои седем: сестрата на Хиздар, двама негови братовчеди, кръвния ездач на Дани Джого, адмирала ѝ Гролео, капитана от Неопетнените Хиро и Даарио Наарис.
— Ще оставя момичетата си при теб — каза капитанът ѝ и ѝ подаде оръжейния си колан с позлатените развратници. — Пази ми ги, любима. Няма да е добре да направят някоя проклета пакост при юнкайците.
Бръснатото теме също отсъстваше. Първото, което направи Хиздар, след като бе коронован, беше да го отстрани от командването на Бронзовите зверове — смени го с братовчед си, дебелия Маргаз зо Лорак. „За добро е. Зелената грация казва, че между Лорак и Кандак има кръвна вражда, а Бръснатото теме никога не е криел неприязънта си към милорд съпруга ми. А Даарио…“
Даарио беше станал още по-див след сватбата ѝ. Мирът ѝ не го радваше, бракът ѝ — още по-малко и беше побеснял, че дорнците го бяха подвели. Когато принц Куентин им каза, че другите вестероси са минали на страната на Бурните врани по заповед на Дрипавия принц, само намесата на Сив червей и неговите Неопетнени попречи на Даарио да ги избие. Лъжедезертьорите бяха затворени безопасно в недрата на пирамидата… но гневът на Даарио продължаваше да забира.
„Като заложник ще е по-безопасен. Моят капитан не е създаден за мир.“ Дани не можеше да рискува да го остави да посече Кафявия Бен Плум, да се подиграе с Хиздар пред двора, да предизвика юнкайците или по някакъв друг начин да развали споразумението, заради чието спечелване беше отстъпила толкова много. Даарио означаваше война и беда. Затова трябваше да го държи вън от леглото си, вън от сърцето си, вън от себе си. Ако не я предадеше, щеше да я надвие. Не знаеше кое от двете я плаши повече.
Когато лакомията приключи и всичката неизядена храна бе разчистена — за да я дадат на събралите се долу бедняци по настояване на кралицата, — им наляха силна пикантна напитка от Карт, тъмна като кехлибар, и започнаха забавленията.