Танц с дракони

Рууз Болтън влезе, огледа с размътен поглед залата и се прозя. Придружаваше го пълничката му бременна жена, Валда Дебелата. Няколко лордове и капитани го бяха изпреварили, между тях Ъмбър Курвенската напаст, Енис Фрей и Роджър Ризуел. По-натам на масата Виман Мандърли нагъваше наденици и варени яйца, а старият лорд Локи до него пълнеше с овесена каша беззъбата си уста.

Скоро лорд Рамзи също се появи. „Настроението му е гадно тази сутрин.“ Не можеше да убегне на Теон. „Барабаните са го държали буден цяла нощ или някой го е ядосал.“ Една погрешна дума, необмислен поглед, ненавременен смях, всяко едно от тези неща можеше да предизвика гнева на негово благородие и да струва на човек парче одрана кожа. „Моля те, не поглеждай насам, милорд.“ Само едно озъртане му трябваше на Рамзи, за да разбере всичко. „Ще го види изписано на лицето ми. Ще разбере. Винаги разбира.“

Теон се обърна към Абел.

— Няма да стане. — Гласът му беше толкова тих, че и конете не можеха да го чуят. — Ще ни хванат преди да сме напуснали замъка. Дори и да се измъкнем, лорд Рамзи ще ни хване, с Бен Кокалите и момичетата.

— Лорд Станис е извън стените и е наблизо, ако се съди по роговете. Трябва само да стигнем до него. — Пръстите на Абел заиграха по струните на лютнята. Брадата на певеца беше кафява, макар че повечето му коса бе побеляла. — Ако Копелето все пак тръгне подир нас, току-виж съжалил.

„Мисли го — каза си Теон. — Повярвай го. Кажи си, че е истина.“

— Рамзи ще използва жените ти като ловна плячка — каза на певеца. — Ще ги хване, ще ги изнасили и ще нахрани псетата си с труповете им. Ако му побягат добре, може да нарече следващите кутрета на тях. Теб ще те одере. Кожаря и Деймън Потанцувай за мен ще са страшно доволни. Ще ги молиш да те убият. — Стисна китката на певеца с осакатената си ръка. — Закле се, че няма да позволиш да попадна отново в ръцете му. Имам думата ти за това. — Трябваше да го чуе отново.

— Думата на Абел — каза Катерицата. — Здрава като дъб. — Абел само сви рамене. — Каквото и да се случи, принце.

Горе на подиума Рамзи спореше за нещо с баща си. Бяха твърде далече, та Теон да може да ги чуе, но страхът, изписан на кръглото розово лице на Валда Дебелата, говореше много. Чу обаче как Виман Мандърли извика за още наденици и смеха на Роджър Ризуел на някаква шега на едноръкия Харууд Стаут.

Зачуди се дали изобщо ще види някога водните палати на Удавения бог, или призракът му ще остане тук, в Зимен хребет. „Мъртвият е мъртъв. По-добре мъртъв, отколкото Смрад.“ Ако планът на Абел се провалеше, Рамзи щеше да направи умирането им дълго и трудно. „Ще ме одере от главата до петите този път и никакво молене няма да сложи край на мъчението.“ Никоя болка, изпитвана някога от Теон, не можеше да се сравни с агонията, която Кожаря можеше да предизвика с едно малко ножче за дране. Абел много скоро щеше да научи този урок. И за какво? „Джейни, името ѝ е Джейни, а очите ѝ са с различен цвят.“ Част от глумска игра. „Лорд Болтън знае, и Рамзи, но останалите са слепи, дори този проклет бард с лукавите му усмивки. На тебе ще се смеят, Абел, на тебе и на твоите курви убийци. Ще умрете за съвсем друго момиче.“