Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Не мога да ви заведа при нея — отвърна мистър Сегундус и вдигна ръка, за да спре възражението на Чайлдърмас. — Не че не искам. Просто не мога. Чарлс ще ни заведе — той посочи слугата до себе си.

Това изказване беше доста странно, но Чайлдърмас не беше в настроение за спорове. Мистър Сегундус хвана ръката на Чарлс и затвори очи.

Зад коридорите от дъб и камък изникна сянката на друга къща. Чайлдърмас видя дълги коридори, които отвеждаха някъде надалеч. Сякаш в магическа лампа бяха сложени две прозрачни картинки и едната се преливаше в другата. Впечатлението от едновременното движение по коридорите на двете къщи предизвикваше усещане, близко до морска болест. Чайлдърмас се обърка: ако беше сам, нямаше да знае накъде да върви. Не можеше да прецени дали се движи напред или пада, дали изкачва едно стъпало или невъобразимо дълга стълба. Понякога му се струваше, че прескача цял акър каменни плочи, без изобщо да се движи. Зави му се свят и му прилоша.

— Спрете! Спрете! — извика той и се свлече на земята със затворени очи.

— Влияе ви зле — отбеляза мистър Сегундус. — Дори по-зле, отколкото на мен. Затворете очи и се хванете за ръката ми. Чарлс ще води и двама ни.

Те тръгнаха със затворени очи. Чарлс зави надясно и се заизкачва по някакви стълби. В горния им край се разнесе приглушен разговор между мистър Сегундус и още някого. Чарлс продължи напред. Чайлдърмас остана с впечатлението, че влязоха в стая. Замириса на чисти чаршафи и изсъхнали рози.

— Това ли е човекът, с когото искате да се срещна? — обади се женски глас. Той звучеше странно, сякаш идваше едновременно от две различни места или в стаята се образуваше ехо. — Но аз познавам този човек! Той е слуга на магьосника! Той е…

— Аз съм човекът, когото Ваше благородие простреля — каза Чайлдърмас и отвори очи.

Той видя не една, а две жени — или може би е по-точно да кажем, че това беше една и съща жена, но удвоена. Двете седяха в една и съща поза и го гледаха. Те заемаха едно и също място и Чайлдърмас усети същото чувство на гадене, както когато вървеше по коридорите.

Едната лейди Поул седеше в къщата в Йоркшир, беше с млечнобяла дневна рокля и го наблюдаваше със спокойно безразличие. Другата беше по-бледа, по-призрачна. Тя седеше в мрачна къща, подобна на лабиринт, и носеше кървавочервена вечерна рокля. Тъмната й коса беше украсена с диаманти или звезди, а в очите й блестяха ярост и омраза.

Мистър Сегундус дръпна Чайлдърмас леко вдясно.

— Застанете тук! — възкликна той въодушевен. — Сега затворете едното си око! Виждате ли? Вгледайте се внимателно! На мястото на устата й има червено-бяла роза.

— Магията ни влияе различно — каза Чайлдърмас. — Аз виждам нещо много странно, но не това.

— Много сте смел да идвате тук — заговориха двете лейди Поул, — като се има предвид кой сте и кого представлявате.

— Не съм дошъл по молба на мистър Норел. Честно казано, не съм съвсем сигурен кого представлявам. Може би Джонатан Стрейндж. Вярвам, че той ми е изпратил послание и мисля, че то засяга Ваше благородие. Но пратеникът не можа да стигне до мен и посланието се изгуби. Имате ли представа, Ваше благородие, какво е искал да ми каже мистър Стрейндж за вас?