Ужас [bg]

На осмия ден се спират.

Мястото не се отличава по нищо от останалия паков лед, по който са пътували през изминалата седмица — може би ледът тук е малко по-равен, мъже би ледените блокове и тороси са малко по-големи, но в същността си си остава паков лед. Крозиър забелязва в далечината няколко малки полинии — петната тъмна вода изглеждат като дефект в белия лед — и тук-там ледът се е напукал, образувайки няколко къси, временни, водещи доникъде канали. Ако пролетта през тази година не се кани да настъпи два месеца по-рано от обичайното, то поне оставя такова впечатление. Но за годините, прекарани в Арктика, Крозиър неведнъж е виждал подобни мними пролетни размразявания и знае, че истинското топене на паковия лед ще започне едва в края на април или по-късно.

Междувременно двамата разполагат с участъци с открита вода и изобилие от дупки за дишане, навярно дори могат да убият морж или нарвал, ако се появи такава възможност, но Безмълвната няма намерение да ловува.

Двамата се измъкват от впряга и се оглеждат. Спрели са по време на краткия антракт на дневния полумрак, който сега минава за светла част от денонощието.

Безмълвната застава пред Крозиър, сваля ръкавиците му, а после сваля и своите. Вятърът е много студен и те не бива да остават без ръкавици за повече от минута, но през тази минута тя държи ръцете му в своите и го гледа в очите. После отмества погледа си на изток, след това на юг и отново го поглежда.

Въпросът е ясен.

Сърцето на Крозиър бие ускорено. Откакто се помни, той не е изпитвал такъв страх нито веднъж в живота си на възрастен човек — и със сигурност не го беше изпитвал в нощта, когато Хики го беше нападнал от засада.

— Да — казва той.

Безмълвната си слага ръкавиците и започва да разтоварва шейната.

Докато Крозиър й помага да подредят вещите на леда, а след това да разглобят самата шейна, той отново си задава въпроса как е намерила точно това място. Разбрал е, че макар понякога Безмълвната да се ориентира по звездите и луната, по-често тя просто оглежда внимателно пейзажа. Дори сред привидно пустите снежни полета тя внимателно брои торосите и снежните преспи, натрупани от вятъра, същевременно отбелязвайки посоката, в която се простират те. Също като Безмълвната, и Крозиър е започнал да измерва времето не в дни, а в периодите между спането — колко пъти са спирали, за да спят, независимо дали е било през деня или през нощта.