Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Неописуем ужас дебне експедицията, предвождана от сър Джон Франклин из ледените пустини на Арктика.Според историческите данни през 1845 г. той и подчинените му смелчаци се отправят из смразяващите простори на Полярния кръг в търсене на легендарния Северозападен проход — морски път, съединяващ Атлантическия и Тихия океан… Ала нито един от 128-те души не се завръща.Странното им изчезване остава загадка и до днес, но сега мистерията е разплетена от въображението на Дан Симънс — чудовищният му талант, доказан с мащабни творби като Хиперион, Олимп и Лешояди, изплита неустоима комбинация от исторически факти и жанрова фантазия сред безкрайните ледове на една от най-негостоприемните за човека територии на планетата.
Но Безмълвната отново раздвижва таза си. Сега тя седи изправена върху него, вперила черните си очи в неговите. Тъмните зърна на гърдите й приличат на втори чифт очи, които го наблюдават внимателно. Той все още е твърд вътре в нея и бавните й движения — това никога не се беше случвало с Франсис Крозиър при общуването му с пристанищните проститутки в Англия, Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка и където и да е другаде — го съживяват отново, втвърдяват го още повече и той също раздвижва бедрата си.
Тя отмята глава назад и опира силната си ръка в гърдите му.
Така те правят любов часове наред. Тя напуска само веднъж спалната платформа, за да донесе вода да се напият — разтопен сняг в малка голднърова консервена кутия, която бяха оставили да виси над огъня, — а след това спокойно измива малките кървави петна от бедрата си.
После ляга по гръб, разтваря крака и го придърпва към себе си, обхващайки здраво рамото му.
Тъй като няма изгрев, Крозиър така и няма да разбере дали са се любили през цялата дълга арктическа нощ — а може би много дни и нощи безспир (поне така му се струва, преди да заспят) — но накрая те все пак се унасят в сън. Влагата от потта и дишането им капе от откритите части на ледените стени и в техния дом е толкова топло, че в първия половин час след като потъват в сън, те спят отвити.
64.
Крозиър
След като създал сушата,когато в света още царял мрак,Тулуникраг, Гарванът, дочул мечтата на Двамата Мъже за светлина.Но светлина нямало.Навсякъде е властвал мрак, както винаги е било.Нито слънце, нито луна, нито звезди, нито огньове.
Гарванът полетял над сушата, докато не открил снежна къща,където живеел старец с дъщеря си.Той знаел, че те крият светлина,пазят тайно частица от нея,така че влязъл при тях.Пропълзял през тунела.Погледнал през катак.Там висели две кожени торби,в едната бил мракът,а в другата — светлината.
Дъщерята на стареца седяла там будна,докато баща й спял.Тя била сляпа.Тулуникраг й изпратил мисли,за да й се прииска да поиграе.„Нека да поиграя с топката!“ — извикала дъщерята,събуждайки стареца.Той взел торбатасъс светлина.Торбата, ушита от еленова кожа,била затоплена от светлината,която искала да излезе.Гарванът внушил на дъщерятада хвърли топката светлина към катак.„Не!“ — извикал бащата.Твърде късно.Топката се търкулнала към катак,изскочила в тунела.
Тулуникраг я чакал там.Той уловил топката.Избягал от тунела,понесъл кълбото светлина.
Гарванът започнал с клюнада разкъсва кожената топка,която съдържала светлината.Старецът от снежната къщапо леда го подгонил,но не бил човек повелителят на светлината.Бил е сокол.„Питкиктуак! — изкрещял Соколът, —Ще те убия, измамник!“
Върху Гарвана той се спуснал,ала Гарванът успял топката да разкъса.Слънце изгряло.Светлината всичко заляла.Куагаа Силя! Слънце изгря!
„Нощ!“„Светлина!“„Тъмнина!“„Светлина!“„Нощ!“„Светлина!“Те не спирали да крещят.Гарванът извикал:„Светлина за земята!“„Светлина за Истинските хора!“Няма да е добре,ако имаме само едното, а другото не.
И разнесъл Гарванът светлината на някои места.А Соколът запазил на други тъмнина.Ала животните се сбили.Двамата Мъже се сбили.Те хвърляли светлина и мрак един срещу друг.Денят и нощта се уравновесили.
Зимата идва след лятото.Две половини.Светлината и мрак се допълват.Живот и смърт се допълват.Аз и ти се допълваме.Навън в нощта броди Туунбак.Когато се докосваме,грейва светлина.
Всичко е в равновесие.
65.
Крозиър
Тръгват на дълъг път веднага след първата плаха поява на слънцето на южния хоризонт, само за няколко минути по обяд.
Но Крозиър разбира, че не завръщането на слънцето е определило тяхното време за действие и неговото време за взимане на решение; яростта на небето през останалите двайсет и три и половина часа в денонощието беше накарала Безмълвната да реши, че моментът е настъпил. Докато напускат завинаги снежния си дом с натоварената шейна, блещукащите ленти разноцветна светлина се увиват и развиват над главите им като пръсти, които се свиват в юмрук и се разтварят. С всяко изминало денонощие северното сияние става все по-ярко в тъмното небе.
![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
