Ужас [bg]

Крозиър не иска да се връща на „Ужас“.

През последните месеци той беше научил достатъчно за изкуството на оцеляването, за да смята, че е в състояние да намери обратния път до лагер „Спасение“ или дори да се добере до реката на Бак при наличието на достатъчно време, като по пътя ловува и строи ледени къщи или палатки от кожи при появата на неизбежните бури. Може да тръгне след разпръсналите се през това лято хора, месеци след като ги е изоставил, и да намери някакви следи от тях, дори това да отнеме години.

Ако избере този път, Безмълвната ще го последва — той знае, че ще го направи, — дори това да означава смърт за нея и за всичко, заради което сега живее.

Но той няма да я моли да тръгне с него. Ако тръгне на юг след екипажа си, той ще тръгне сам, защото подозира, че въпреки всичките си познания и умения той ще загине по време на търсенето. Ако не умре на леда, сигурно ще получи някакво сериозно нараняване край реката, чието течение трябва да следва на юг. Ако не го убият реката, тежко нараняване или някаква болест, той сигурно ще се срещне с враждебно настроени ескимоси или още по-свирепи индианци още по на юг. Англичаните — особено старите арктически изследователи — са склонни да вярват, че ескимосите са примитивни, но приятелски настроени, добродушни и миролюбиви. Но Крозиър е виждал истината в сънищата си — те са човешки същества, непредсказуеми като всяка една човешка раса, и често грабват оръжията, извършват убийства, а в трудни времена прибягват дори до канибализъм.

Много по-кратък и безопасен маршрут от похода на юг, знае Крозиър, ще е да поеме на изток оттук през замръзналото море, преди паковият лед да започне да се напуква през лятото — ако изобщо се напука, — да ловува и залага капани по време на пътуването, да прекоси полуостров Бутия до източното му крайбрежие и да слезе на север до Фюри Бийч или някой от лагерите на предишните експедиции. Стигне ли до там, той може просто да чака появата на някой китоловен или спасителен кораб. В този случай шансовете да оцелее и да се спаси са отлични.

Но какво ако успее да се върне в цивилизацията… в Англия? Сам. Завинаги ще бъде запомнен като капитана, оставил хората си да умрат. Неизбежно ще го изправят пред военен съд. Каквато и присъда да бъде произнесена, позорът ще остане доживотно наказание за него.

Ала не това го възпира от похода на изток или юг.

Жената до него носи детето му.

От всичките му провали най-силно го измъчва мисълта, че се е провалил като мъж.