Ужас [bg]

Той я оставя да води. Гласът, който излиза от тях двамата, общите звуци и думи, сега са нейни. Той се подчинява.

Накрая тя спира и пада на колене до него. Двамата са толкова изтощени, че не могат да повдигнат главите си. Дишат тежко и хрипливо като кучета, които са пробягали шест мили.

Ледът е спрял да трещи. Вятърът е престанал да шуми. Северното сияние пулсира по-бавно над главите им.

Тя докосва лицето му, изправя се, отдалечава се от него и се скрива в палатката, спускайки кожата на входа.

Той намира достатъчно сили, за да се изправи и да свали всичките си дрехи. Макар и гол, не чувства студ.

На около трийсет фута от мястото, където са пели песента си, се е отворил канал и сега той се отправя към него. Сърцето му продължава да бие ускорено.

Когато стига на шест фута от водата, той отново пада на колене, вдига лице към небето и затваря очи.

Чува как създанието се появява от водата на няколко фута от него, чува стърженето на ноктите по леда и шумното дишане, когато то се измъква от морето върху леда, чува скърцането на леда под тежестта му, но не навежда главата си и не отваря очи. Още е рано.

Разплисканата вода облива голите му колене, заплашвайки да ги прикове към леда. Той не помръдва.

Долавя миризмата на мокра козина, на мокро тяло, тежката воня на океанските дълбини, чувства как сянката на съществото пада върху него, но не отваря очи. Още е рано.

Едва когато кожата му настръхва и тръпки побиват цялото му тяло, усещайки близкото присъствие на грамадното същество, едва когато го обгръща хищническият му дъх, тогава той отваря очи.

Мокра козина, приличаща на мокра, прилепнала към тялото свещеническа одежда. Белези от изгаряне върху бялото. Зъби. Черни очи на три фута от неговите, които се взират дълбоко в него, очи на хищник, търсещи душата му… проверяващи има ли душа. Масивната триъгълна глава се спуска ниско и скрива пулсиращото небе.

Подчинявайки се само на човешкото същество, с което иска да бъде, и на човешкото същество, в което иска да се превърне — но не и на Туунбак, не и на вселената, която иска да угаси синия пламък в гърдите му, — той отново затваря очи, отмята глава още повече назад, отваря уста и подава езика си точно така, както го е учила баба Мойра, подготвяйки го за Светото причастие.