Ужас [bg]

Тук, на леда, той е започнал да разбира по-добре от всякога — черпейки от познанията на Безмълвната — особеностите на хълмистия лед, стария зимен лед, новите тороси, дебелия паков лед и опасния нов лед. Сега вече може да намери намиращия се на много мили разстояние канал в ледовете просто по надвисналите над него по-тъмни облаци. Вече заобикаля опасните, но почти невидими пукнатини и проядения лед, почти без да си дава сметка, че го прави.

Но защо точно това място? Как е разбрала, че трябва да дойде точно тук, за да направят онова, което смятат да направят?

„Което аз смятам да направя“ — осъзнава той и сърцето му започва да бие още по-бързо.

Но не точно сега.

В бързо сгъстяващия се сумрак те свързват някои от летвите и отвесните пръчки на разглобената шейна, за да изградят грубата рамка на малка палатка. Ще останат тук само няколко дни — освен ако Крозиър не остане завинаги, — затова не се опитват да намерят пряспа, в която да построят снежна къща, нито се стараят да създават много удобства в палатката. Тя просто ще им служи като временно убежище.

Няколко кожи са използвани за външните стени на палатката, повечето са вкарани вътре.

Докато Крозиър разстила кожите за под и за спане, Безмълвната бързо и ловко изсича ледени блокове от близкия торос и издига невисока стена край наветрената страна на палатката. Това донякъде ще ги защити от вятъра.

Влизайки в палатката, тя помага на Крозиър да разположи в преддверието светилника, който използват за готвене, и рамката от еленови рога и двамата започват да разтопяват сняг за питейна вода и да сушат горните си дрехи на рамката над огъня. Вятърът навява сняг над изоставената, празна шейна, от която не е останало почти нищо освен плъзгачите.