Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Вдигнах рамене.
— По малко и от двете, предполагам. Аз мислех да кажа същото за теб. Ще ми отговориш ли на един въпрос?
— Питай.
— Трудно ли ти беше да се преструваш на Ганелон?
Оберон се разсмя.
— Никак — отвърна той. — Може дори за миг да си зърнал истинския ми облик.
— Ганелон ми харесваше. Или по-точно, ти в неговия образ. Чудя се какво ли е станало с истинския Ганелон?
— Отдавна е мъртъв, Коруин. Срещнах го, след като ти го беше заточил от Авалон, преди много време. Той не беше лош човек. Не можеше да му се довериш за нищо, разбира се, но аз и без това не се доверявам на никого, ако не е крайно необходимо.
— Цялото ни семейство е такова.
— Съжалявам, че трябваше да го убия. Но той не ми остави никакъв избор. Всичко това се случи много отдавна, ала аз си го спомням ясно, така че сигурно ми е направил впечатление.
— Ами Лорейн?
— Страната ли? Добре свършена работа, мисля. Аз разработих нужната Сянка. Тя трупаше сила от самото ми присъствие в нея, както става с всяко място, което обитаваме достатъчно дълго. Както направи ти в Авалон, а после и на онова другото място. Погрижил се бях да прекарам дълго време там, като повлиях с волята си на скоростта, с която течеше времето.
— Не знаех, че е възможно да се постигне такова нещо.
— Силата в нас нараства бавно, като започва от мига, в който минем през Лабиринта. Имаш още много неща да учиш. Да, аз направих Лорейн силна и особено желана за нарастващата мощ на черния път. Погрижих се и да я разположа на пътя ти, независимо накъде ще тръгнеш. След бягството ти, всички пътища водеха към Лорейн.
— Защо?
— Това беше капан, който бях заложил за теб и може би един вид изпитание. Исках да бъда с теб, когато се изправиш срещу силите на Хаоса. Освен това исках и да попътувам с теб известно време.
— Изпитание ли? За какво си ме изпитвал? И защо ти е било да пътуваш с мен?
— Не можеш ли да се досетиш? От толкова отдавна ви наблюдавам. Не съм обявил никого за престолонаследник. Нарочно оставях въпроса нерешен. Всички вие достатъчно приличате на мен, за да съм сигурен, че в мига, в който назова някого от вас, ще подпиша неговата или нейната смъртна присъда. Не. Умишлено оставих нещата такива до самия край. Ала сега вече съм решил. Това ще бъдеш ти.
— Там, в Лорейн, ти за малко влезе във връзка с мен, като използва собствения си образ. Тогава ми каза да взема трона. Ако решението ти датира от онзи момент, защо бе нужно да продължаваш с маскарада?
— Но аз не бях решил още. Просто гледах да те поощря, за да продължиш. Страхувах се да не би прекалено силно да се привържеш към онова момиче и страната му. Когато излезе като герой от Черния кръг, можеше да решиш да се установиш и да останеш там. Исках да ти внуша мисъл, която да те подтиква да продължиш пътуването си.
Умълчах се задълго. Бяхме изминали доста голямо разстояние около Лабиринта.
— Има едно нещо, което трябва да знам — заявих накрая аз. — Преди да дойда тук, разговарях с Дара, която се стреми да изчисти петното от името си пред нас…
— То вече е чисто — прекъсна ме Оберон. — Аз съм го изчистил.
Поклатих неубедено глава.
— Въздържах се и не я обвиних в нещо, за което си мисля от доста време насам. Но имам съвсем основателна причина да смятам, че не може да й се вярва, въпреки нейните протести и твоето поръчителство. Две причини, всъщност.
— Знам, Коруин. Ала тя не е убила слугите на Бенедикт, за да завоюва позицията си в неговата къща. Това направих аз, за да осигуря достъпа й до теб точно в необходимия момент.
— Ти? Ти си участвал в целия й заговор? Защо?
— Тя ще ти бъде добра кралица, синко. Кръвта на Хаоса е силна. Време беше за ново вливане. Ще получиш трона вече осигурен с наследник. Докато настъпи моментът Мерлин да те смени, той отдавна ще е забравил възпитанието на Хаоса.
Обиколили бяхме целия Лабиринт до мястото на черното петно. Спрях. Примижах и започнах да го изучавам.
— Смяташ, че това нещо ще те убие? — попитах накрая аз.
— Знам, че ще го направи.
— Ти не си се поколебал да убиеш невинни хора, за да ме манипулираш. И все пак си готов да жертваш живота си за кралството.