Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Каква работа?
— Знаеш какво имам предвид.
— А. Това ли. Ами, добре.
— Аз те харесвам. Ако и ти чувстваш нещо, може да не е само онзи единствен ден.
Наранената ми гордост веднага предложи хаплив отговор, но аз го преглътнах. Човек научава някои неща в продължение на толкова столетия. Тя ме бе използвала наистина, но изглежда не бе действала само като чужд агент на времето. Най-лошото беше, предполагам, че татко искаше от мен да я харесвам. Ала не позволих на негодуванието ми да се смеси с чувствата, които в действителност изпитвах и може би щях да изпитвам. Така че казах:
— И аз те харесвам — и я погледнах. Тя изглеждаше, като че ли имаше нужда точно в този момент да бъде целуната, затова го направих. — Сега трябва да се приготвям.
Дара се усмихна и ми стисна ръката. После си тръгна. Реших, че моментът не е подходящ да се впускам в проучване на чувствата си. Подбрах си няколко неща.
Оседлах Звездин и пак се запътих по склона на Колвир към моята гробница. Седнах пред нея, запалих си лулата и загледах облаците. Денят ми беше преизпълнен със събития, а все още бе едва рано следобед. Из съзнанието ми се мотаеха всякакви предчувствия, никое от които не заслужаваше да го поканя на обяд.
III
Връзката се установи внезапно, точно когато задрямвах. Веднага скочих на крака. Беше татко.
— Коруин, взех решение и моментът настъпи. Оголи лявата си ръка.
Послушах го, а през това време очертанията му продължиха да придобиват плътност и постепенно тялото му стана материално. Върху лицето му бе изписана някаква странна тъга, каквато никога не бях виждал там преди.
Той хвана ръката ми и измъкна кинжала си.
Наблюдавах го как ме поряза, след това прибра ножа. Бликна кръв и той я събра в лявата си шепа. Пусна ръката ми, покри шепата с дясната си длан и се дръпна от мен. Вдигна ръце към лицето си, духна в тях и бързо ги раздели.
Върху ръката му стоеше качулата червена птица с размерите на гарван, перата й бяха с цвета на моята кръв. Тя се премести към китката му и погледна към мен. Дори очите й бяха червени и ми се стори, че виждам в тях нещо познато, когато наклони глава и замислено ме загледа.
— Това е Коруин, човекът, който трябва да следваш — обърна се към птицата татко. — Запомни го.
После я премести на лявото си рамо, откъдето тя продължи да ме наблюдава, без да прави никакви опити да отлети.
— Сега трябва да тръгваш, Коруин — каза ми той. — И то бързо. Качи се на коня си и поеми на юг, като преминеш в Сенките колкото можеш по-скоро. Препускай. Отдалечи се максимално оттук.
— Къде отивам, татко? — попитах.
— В Царството на хаоса. Знаеш ли пътя?
— На теория. Никога не съм минавал разстоянието на кон.
Той бавно кимна.
— Потегляй тогава. Искам да създадеш колкото е възможно по-голяма разлика в скоростта на протичане на времето между това място и теб.
— Добре — съгласих се аз, — ала нищо не разбирам.
— Ще разбереш, когато му дойде времето.
— Но има и по-лесен начин — взех да протестирам аз. — Мога да стигна там по-бързо и с много по-малко проблеми, ако просто се свържа с Бенедикт и го накарам да ме пренесе.
— Не върши работа — възрази татко. — Необходимо е да минеш по дългия път, защото ще носиш нещо, което ще ти бъде предадено по време на пътуването.
— Предадено ли? Как?
Той вдигна ръка и погали перата на червената птица.
— С този твой приятел. Той не би могъл да прелети целия път до Хаоса… навреме.
— Какво ще ми донесе той?
— Рубина. Съмнявам се, че ще съм в състояние да го прехвърля сам, когато свърша с онова, което трябва да направя с него. А силата му може да ни е от полза там.
— Разбирам — рекох. — И все пак не виждам защо е нужно да яздя по целия път. Мога да се прехвърля с Фигурите, след като получа камъка.
— Опасявам се, че няма да можеш. Приключа ли веднъж с това, което трябва да бъде направено тук, за определен период от време Фигурите ще станат неизползваеми.
— Защо?
— Защото цялата структура на съществуванието ще претърпи изменения. Тръгвай сега, дявол да го вземе! Мятай се на коня си и потегляй!