Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Вдигнах поглед към него.
— Моите собствени ръце също не са чисти — казах — и аз определено не мога да си позволя да те съдя. Ала преди малко, когато се подготвях да тръгна през Лабиринта, си помислих колко много са се променили чувствата ми — към Ерик и към трона. Предполагам, че постъпваш така, защото ти го повелява дългът. Аз също усещам сега своя дълг към Амбър, към трона. Дори нещо повече, всъщност. Много повече, както осъзнах тогава. Но осъзнах и нещо друго, нещо, което дългът не изисква от мен. Не знам кога или как е станало това, но аз вече не желая трона, татко. Извинявай, ако ти обърквам плановете, ала не искам да бъда крал на Амбър. Съжалявам.
Извърнах поглед и се загледах пак в петното. Чух Оберон да въздъхва.
— Сега смятам да те изпратя у дома — заговори той. — Оседлай коня си и вземи със себе си провизии. Отиди някъде извън града — където и да е, стига да е усамотено.
— Гробницата ми?
Татко изсумтя и леко се подсмихна.
— Става. Иди там и чакай да чуеш волята ми. Трябва да помисля.
Изправих се. Той се пресегна и постави дясната си ръка на рамото ми. Рубина пулсираше. Оберон се взря в очите ми.
— Никой не може да има всичко, което иска, по начина, по който го иска — каза той.
И последва ефект на отдалечаване — нещо като усещането при Фигурите, само че в обратна посока. Долових гласове и след миг видях около себе си помещението, което бях напуснал. Бенедикт, Жерар, Рандъм и Дара още се намираха там. Почувствах как татко пусна рамото ми. После него го нямаше, а аз отново стоях сред всички тях.
— Какво става? — попита Рандъм. — Видяхме татко да те връща. Между другото, как го прави този номер?
— Не знам — отвърнах аз. — Но той потвърди казаното от Дара. Дал й е пръстена и нареждането.
— Защо? — поинтересува се Жерар.
— Искал да се научим да й вярваме.
Бенедикт стана.
— Тогава аз отивам да изпълня, каквото ми е наредено.
— Оберон иска да ги нападнеш, а после да отстъпиш — обади се Дара. — След това е необходимо само да ги удържаш.
— Колко дълго?
— Той каза само, че това щяло да стане очевидно.
Бенедикт ни дари с една от редките си усмивки и кимна. Измъкна с единствената си ръка своите карти, извади ги от кутийката и намери специалната Фигура с Царството на хаоса, която му бях дал.
— Успех — пожела му Рандъм.
— Да — съгласи се Жерар.
Добавих и аз своите пожелания и го загледах как избледнява. Когато и дъгата на послеобраза му изчезна, отместих очи и видях, че Дара плаче мълчаливо. С нищо не показах, че съм забелязал.
— Аз също вече имам нещо като… нареждания — заявих. — Най-добре ще е да тръгвам.
— И аз ще се връщам при флота — рече Жерар.
— Не — чух да реагира Дара, докато се движех към вратата.
Спрях.
— Ти трябва да останеш тук, Жерар, и да се погрижиш за сигурността на самия Амбър. Никой няма да ни нападне откъм морето.
— Но аз мислех, че Рандъм ще поеме защитата тук.
Дара поклати глава.
— Рандъм ще се присъедини към Джулиан в Ардън.
— Сигурна ли си? — попита Рандъм.
— Напълно.
— Добре — каза той. — Приятно е все пак да знам, че поне се е сетил за мен. Съжалявам, Жерар. Това е положението.
Жерар просто гледаше озадачено.
— Надявам се, че знае какво прави.
— Вече говорихме за това — отвърнах му аз. — Довиждане.
Чух стъпки, като излязох от залата. Дара вървеше зад мен.
— Какво има пък сега? — попитах я аз.
— Мислех си да дойда с теб, където и да отиваш.
— Просто ще се кача горе да взема малко провизии. А после съм към конюшните.
— Ще дойда с теб.
— Ще пътувам сам.
— И без това не бих могла да те придружа. Още не съм разговаряла със сестрите ти.
— И те са включени в плана, а?
— Да.
Повървяхме известно време мълчаливо, после тя каза:
— Цялата работа не беше толкова хладнокръвно обмислена, колкото изглежда, Коруин.
Влязохме в склада за провизии.