Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Така е, както казваш — потвърди Едипон. — Устите постоянно трябва да се пълнят и не дай боже да останат празни. Тогава моторът спира. Оттук се пали, както сам се досети, и когато зеленият палец излезе напред, този лост може да се завърти, за да приведе карото в движение. Следващият е за по-висока или по-ниска скорост. Последният е под знака на червения палец. Когато посочи напред, ръчката трябва да се завърти и да се държи така, докато палецът не се прибере. От отвора на гърба излиза бяла пара. Това е всичко.
— Горе-долу както очаквах — измърмори Джейсън и почука с пръст по стената на контейнера, която дрънна на кухо. — Дават ви само най-ограничени механизми за управление, колкото да можете да го движите, за да не разгадаете основните принципи на конструкцията. Без теорията никога няма да знаете за какво точно служат ръчките или че зеленият индикатор светва, когато имате работно налягане, а червеният, когато нивото на водата спадне. Хитро скроено. И целият мотор — запечатан в контейнер и зареден с предохранително устройство, за да не ви хрумва сами да боравите с него. По звука при почукване може да се съди, че стената е двойна. Според вашето описание в празнината е вкаран във втечнен вид някакъв боен газ. Всеки, който се опита да отвори контейнера, ще се откаже завинаги, след като помирише от него. Но не може да няма начин да се проникне вътре и да се ремонтира двигателят. Те едва ли възнамеряват да ги изхвърлят след неколкомесечна употреба. Като имам предвид равнището на технологията, смятам, че ще открия всички трикове и други капани, заложени вътре. Приемам службата.
— Отлично. Започвай тогава.
— Чакай малко, шефе. Трябва да научиш още някои неща за наемния труд. Около сключването на трудовия договор съществуват редица условия и аз с удоволствие ще те осветля по този въпрос.
8.
— Не разбирам защо ти е дотрябвал другият роб — хленчеше Нарсизи. — Нормално е да искаш жена, също и свое жилище. Баща ми ти даде разрешението си. Но той каза също, че само аз и братята ми трябва да ти помагаме, за да не се разкрие тайната на никой друг.
— Тогава изприпкай да вземеш разрешение от баща си робът Мика да ми бъде даден за помощник. Можеш да му обясниш, че той идва от същия свят, откъдето съм и аз, и че за него вашите тайни са детски игрички. Ако на баща ти му трябват още аргументи, кажи му, че ми е нужна помощ от опитен човек, който умее да борави с инструменти и да изпълнява точно инструкции. Ти и братята ти сте пълни с идеи как трябва да се свърши това или онова, а дребните неща оставяте на грижата на боговете и имате навика да блъскате с чука, когато нещо не стане, както ви се иска.
Нарсизи се оттегли намръщено и продължи да мърмори, а Джейсън се наведе да се стопли над нафтовата печка, като обмисляше плана си за действие. Бе изгубил почти цял ден, за да подложи дървени трупчета под контейнера и да го премести в пясъчната долина, далеч от петролния кладенец. За експеримента, при който в резултат на най-малка грешка можеше да се освободи облак от бойно отровно вещество, бе нужно открито пространство. И Едипон се бе убедил в логиката на това предложение, макар много да му се щеше цялата операция да се извърши при пълна секретност зад затворени врати. Бе дал разрешение едва когато издигнаха високи прегради от кожи, тъй че мястото да се охранява. За щастие кожите образуваха и удобен заслон срещу вятъра.
След дълги спорове свалиха дрънчащите вериги и окови от ръцете на Джейсън и ги заместиха с по-леки вериги на краката. Сега Джейсън тътреше крака, като ходеше, но пък ръцете му бяха напълно свободни и положението му доста се облекчи в сравнение с преди, макар че един от братята постоянно държеше насочен към него арбалет. Сега трябваше да си набави инструменти и да придобие представа за техническите познания на тези хора, а за тази цел вероятно щеше да му се наложи да води нова битка, докато изтръгне съкровените им тайни.
— Хайде — подкани той пазача си. — Да идем при Едипон и да пораздразним отново язвата му.
След началния си ентусиазъм водачът на д’зертано вече не бе тъй опиянен от проекта.
— Дадох ти жилище — изръмжа той на Джейсън, — а също и робиня, която да ти готви. Разреших на другия роб да ти помага. Никакви молби повече! Ти какво искаш, да ми източиш кръвта ли?