Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
Усмихнах се несигурно, приближих се бавно към него, взех един стол и седнах.
— Полицаите ми разказаха всичко — започна дядо. — Как си ме спасила, извела си ме до колата и си ме закарала дотук. — Той поклати бавно глава. — Не знам как си успяла — каза и се опита да се усмихне.
— Сдобих се с неподозирани сили — отвърнах. — Но ти всъщност знаеш доста за това, нали, дядо? За близнаци, които стават все по-силни и по-силни и така нататък?
Очите му се разшириха.
— Да не си… Да не си говорила с Мартин? — попита той ужасен.
Кимнах. Дядо отмести поглед и започна да премигва бързо.
— Трябва да кажа, че си измислил забавна теория. Но преди да говорим повече за нея: къде е сестра ми?
Той ме погледна стреснато.
— С-сестра ти?
— Знам, че имам сестра, дядо, или поне че съм имала такава. Защо никога не си ми разказвал за нея? Къде е тя?
Дядо затвори очи и поклати глава. Остана да лежи така дълго време. Когато ги отвори отново, бяха насълзени.
Никога преди не бях виждала дядо да плаче. Дори когато баба почина. Но сега внезапно той започна да ридае като малко дете.
— Толкова съжалявам, Джули — каза той накрая.
— Защо съжаляваш?
— Че трябваше да го разбереш по този начин и че не ти разказах за това по-рано. Просто не знаех как да го направя, дали някога щеше да ми повярваш. Или да ме разбереш.
— Може би е крайно време да опитаме?
— Да, така е. Имаш право. И трябва да побързаме, защото ти си…
Някой идваше насам. Една медицинска сестра влезе в стаята.
— Здравей, Джули. Добър ден, господин Мур. Време е за малко лекарства — каза тя и отиде до мивката. Завъртя крана и напълни една пластмасова чаша с вода. След това дойде при дядо, постави чашата на нощното шкафче до него, надигна внимателно главата му, пъхна две хапчета в устата му и му подаде чашата с вода. Дядо отпи една глътка и преглътна. Няколко капки потекоха от ъгълчетата на устата му.
Медицинската сестра се усмихна и излезе. Дядо ме гледаше съсредоточено. Като че ли водата, която изпи, му даде сили.
Извадих снимката на семейството ни и я размахах във въздуха.
— Хубава снимка — казах. — Виждам близначката си тук, но не виждам другия ти син — Уейн. Братът на татко. Къде е бил той, когато сте направили тази снимка?
Дядо отново затвори очи. Пое въздух, издиша тежко. Изминаха няколко дълги секунди, преди да каже нещо.
— Нямаш представа през какъв ад преминах, откакто баща ти замина, Джули. Да нося този товар, без да мога да говоря свободно за него.
Гърдите му свистяха.
— Знаеш, че с майка ти беше невъзможно да се говори. Беше ужасно.
Очите му отново придобиха уморен вид.
— Толкова се радвам, че си добре, Джули, че не са те хванали. Не мисля, че щях да мога да живея и ден, знаейки, че съм изгубил и теб.
Фъфлеше ли?
— Както казах, сдобих се с неподозирани сили — отвърнах аз.
Пак ме погледна рязко, като че ли бе тръгнал да заспива, но внезапно се бе събудил отново.
— Твоят стар приятел Мартин Макдермът…
— Този лицемер! — извика той, след което бе нападнат от внезапна кашлица, която го накара да се разтресе и да направи гримаса. Скоро отново се успокои, но през последната минута клепачите му бяха натежали още повече.
— Какво имаш предвид? — попитах. — Защо да е лицемер?
Дядо не отговори. Като че ли бе започнал да заспива, но аз не исках да се предавам все още.
— Защо никога не съм срещала сестра си или чичо си? — попитах малко по-високо. — Живи ли са още?
Дядо поиска да каже нещо, но думите му заседнаха в гърлото му. Очите му се завъртяха нагоре и той започна да се тресе — първо леко, а после все по-силно и по-силно.
— Дядо? Какво става? Дядо?!
Изправих се и дръпнах силно шнура, който висеше точно над лицето му, направих го два пъти. Лампата до него светна в червено. След не повече от няколко секунди чух стъпки по коридора.
— Дядо?! — извиках. — Какво става?
Вратата се отвори и друга медицинска сестра влезе в стаята. Тя ни хвърли един бърз поглед, след което изтича отново навън и започна да вика нещо, което не чувах, но долавях безпокойство в гласа й. Взех ръката на дядо, тази, която не беше гипсирана, а той ме хвана здраво. Усещах колко силен бе той, как се тресеше, как риташе с крака и почти се изправяше в леглото. В този момент лекари и медицински сестри влетяха в стаята.
Откопчих ръката си и се изправих.