Зло наследство

— Не — отвърнах аз и изсумтях.

— Той също не те е молил за това?

— Защо ще го прави?

Мериуедър ме погледна и аз отговорих, преди да ми зададе още въпроси.

— Не, не ме е молил.

— Той приемал ли е някаква течност, или храна, докато беше там?

Поклатих отрицателно глава, но после се сетих, че една медицинска сестра влезе и му даде две хапчета с чаша вода.

Разказах за това.

— Две хапчета? — попита Мериуедър.

— Да, поне мисля, че бяха две. Във всеки случай тя пъхна нещо в устата му и той преглътна.

Полицаят подпря брадичката си с ръка, постави показалеца върху носа си.

— Спомняш ли си коя от медицинските сестри беше?

— Не, всички те изглеждат еднакво в глупавите си престилки.

— Значи не помниш как е изглеждала?

Издишах малко въздух от дробовете си, докато се опитвах да събера мислите си.

— Имаше тъмна коса. Конска опашка. Беше много дребна. Усмихната и любезна като всички други.

— Хм.

— Защо питате това? Означава ли нещо?

Полицаят се поколеба.

— Точно сега не изключваме нищо.

— Какво имате предвид?

— Имам предвид, Джули, че не е сигурно дали дядо ти е починал от естествена смърт.

Седях, мълчейки, и гледах право пред себе си. Появи се топка в стомаха ми.

— Но той не получи ли сърдечен инфаркт, или нещо подобно? — попитах. — Сама видях колко бързо се случи.

— Резултатите от съдебномедицинската експертиза все още не са напълно готови, но да, няма съмнение, че сърцето му е спряло рязко. Точно като при Чарлз Фрогъл.

Погледнах го изненадано.

— Какво имате предвид?

— Има доказателства, които сочат, че учителят ти по природни науки и дядо ти са умрели по един и същ начин.

Зяпнах от изненада. Нападнаха ме разни въпроси, но не можех да продумам и дума.

— Трябва да те попитам и за още нещо, Джули. Знаеше ли, че дядо ти е съставил завещание?

— Така ли?

Мериуедър погледна към попечителя ми, който кимна утвърдително.

— Може би не е толкова необичайно? — попитах аз.

— Не, до известна степен не е. Но във всеки случай ти си посочена като единствен наследник, което ще рече, че наследяваш стопанството, къщата, земята, парите.

Кимнах бавно. Досега не бях мислила точно за тази страна на нещата.

— Все пак може би не е странно — казах предпазливо. — Нали бяхме само аз и той. Почти.

— Така е, но ти знаеше ли, че дядо ти е заможен човек?

— Какво имате предвид?

— Стопанството ви не е много скъпо, поне не изглежда да е, въпреки че е голямо. Но се оказва, че дядо ти е имал повече имущество. Много повече имущество.

И впечатляваща сума пари в допълнение.

— К-какво казахте току-що?

— Дядо ти е бил богат мъж, Джули. И ти ще наследиш 17 милиона лири.