Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Не можех да повярвам, че Приткин все още се бе фокусирал върху глупавото заклинание. То ми изглеждаше безопасно, особено сега, когато Кръгът бе разбрал за гаргойлите от тях самите. Но го познавах достатъчно, за да не се опитвам да споря.
— Миранда! — извиках аз, буквално с всички сили. — Премахни заклинанието! Казанова ще ви скрие от маговете!
Това привлече вниманието й и тя обърна котешките си очи към мен. Не махна ноктите си от Приткин, но в действителност не ми пукаше особено.
— Обещаваш ли? Няма да се върнем? — попита тя, гласът и по някакъв начин проряза врявата.
— Обещавам — извиках аз, сръгвайки Казанова, който си бе пробил път през битката до нас. Той изглеждаше обезпокоен, но аз не му дадох възможност да протестира. — Знаеш, че можеш да го направиш. Тони има всякакви скривалища тук.
Той завъртя очи.
— Claro que si! Просто вървете!
Миранда се усмихна, това бе наистина странно изражение върху нейното обрасло с козина лице, тъй като проблеснаха доста кучешки зъби.
— Ще запомня това — каза ми тя и внезапно Приткин държеше фучаща, съскаща и гърчеща се топка от козина. Няколко дълбоки драскотини се появиха по лицето му и аз го ударих по рамото.
— Остави я и тя ще ти помогне!
Приткин най-накрая я пусна и за кратко Миранда приглаждаше и почистваше козината си. След това тя махна с лапа към него с изненадващо елегантно движение. Не забелязах никаква промяна, но предположих, че има такава, защото той сграбчи ръката ми и ме задърпа след Казанова, като изглеждаше толкова раздразнен, сякаш аз бях единственото нещо, което го забавяше.
— Ще ви покажа тунела, но трябва да побързаме. Не трябва да бъда видян с вас — каза вампирът.
Огледах се наоколо за Били Джо, но той беше изчезнал. Надявах се, че той върши някаква работа за мен, а не седи някъде да се забавлява, като хвърля зарове. Той можеше да мести малки неща, ако наистина се концентрираше, а беше изключително забавно да нагласяш игрите в казиното.
Големът се появи пред нас, а от гърдите му стърчеше касапски сатър, но той очевидно не го забелязваше. Ние се втурнахме в хладилната стая, а Казанова премести голяма щайга с маруля. Той посочи към това, което изглеждаше като солидна бетонна стена.
— Оттам. Колата вече е на местото и шофьорът ще ви чака, за да ви даде ключовете. Дайте ми, каквото искате, за да го сложа на сигурно място и тръгвайте!
— Ще ги дам на шофьора! Виж, наистина оценявам…
Казанова ме прекъсна с един жест.
— Просто се увери, че няма да свърша, оправяйки това място отново за този bidonista — каза той строго.
— Така да бъде — отвърнах му аз. Само се надявах, че ще мога да спазя моята част от сделката.
Мъжът, който ни чакаше в края на дългия, задушен коридор, се бе облегнал небрежно на луксозно БМВ, с кръстосани ръце и очевидно отегчен. Аз зяпнах, като съзнанието ми се изпълни с картини на горещи нощи, намачкани чаршафи и невероятен секс. Не само страхотните черни къдрици, блестящи като колата зад него, които умоляваха всяка жена под осемдесет да прокара ръце през тях. Не беше само слабото, мускулесто тяло, облечено в тесни дънки и тениска и прекрасно загорялото тяло, цветът на което притежаваше само маслинената кожа. Имаше мигновено привличане от тези бистри тъмни очи, за които знаех, че не може да са истински. Можех да се дивя на погледа на мъжа, но не бях заинтересувана от това, докато не го познавах малко по-дълго от десет секунди. Инкубус, помислих си аз, а устата ми пресъхна. И съдейки по нивото на интерес, тялото ми беше силно заинтригувано. Преглътнах и се опитах да се усмихна.
Той моментално отвърна на усмивката ми, оглеждайки късата ми униформа с оценяващи очи.
— Чу ли за нашата сделка, querida? Двайсет процента за услугата.
— Казанова ни изпрати — поясних аз.
— О, разбира се. Аз съм Чавез. Това означава този, който изпълнява желания…
Аз го прекъснах, преди да може да ми предложи да сбъдне всичките ми мечти.
— Ние, хм, наистина трябва да тръгваме.
Забелязах, че си беше довел приятел, който най-вероятно щеше да го върне обратно, след като ни дадеше ключовете. Красивият блондин носеше бейзболна шапка с надпис Данте и мрежеста блуза, която разкриваше възбуждащи части от мускулестото му тяло. Той ме дари с весела усмивка като на някой плажен гларус от седалката на шофьора на ослепителен кабриолет. Изражението му предизвикваше усещането за пясък, миришещ на морска сол вятър и знойни, изпълнени със страст нощи. — Аз съм Рандолф — каза той с отчетлив акцент на човек от Средния Запад, хващайки ръката ми здраво с неговата голяма, загоряла такава. — Но ти можеш да ми казваш Ранди. Всеки може.