Призована от сенките

— Не с кола — каза Били, като изглеждаше притеснен. — Има ли изход, който да заобикаля предните, страничните и задните врати? Защото всички те се наблюдават.

— От кого? — Сега какво не беше наред?

— О, не знам — отговори Били саркастично. — От кои магове се измъкнахте преди малко? Кръгът знае, че си тук и силите има са съсредоточени отвън. Има може би две или три дузини — спрях да ги броя. Триото, което срещнахме в бара, бе техният авангард, техният начин да те помолят учтиво да излезеш. Но имайки предвид начина, по който ги изпързаля, не мисля, че те вече са заинтересуван от преговори.

— Те ни атакуваха първи — казах аз в своя защита, след това замълчах и се зачудих дали това беше истина. Аз не бях видяла какво се бе случило междувременно в бара и когато аз и Казанова настроихме канала, видяхме как Енио се справя с маговете. Ако Приткин не беше с тях, то тогава те се забъркаха в тази каша не по собствено желание. Нямаше какво да се чудя защо тогава те не бяха в добро настроение, когато се срещнахме за втори път.

— Няма значение — каза Приткин, сякаш беше прочел мислите ми. — Те те искат мъртва. Ако ги улесниш, това няма да промени нещата.

Аз преглътнах. Предполагах, че Кръгът нямаше да тъжи особено, ако нещо ми се случеше, но да чуя, че нещата бяха толкова зле, беше доста трудно. Да си мислиш, че ще бъдеш използвана от хората, които искаха да те убият, не правеше нещата по-лесни.

— Звучиш сигурен.

— Така е. Това е част от нещата, за които исках да поговорим. — Той погледна Казанова, който въздъхна.

— Има няколко спешни изхода, но никой от тях не е подходящ. — Той махна с ръка към мен. — Не можеш ли да направиш това, което направи по-рано и да се прехвърлите другаде? С вътрешните защити, които ви преследват като маговете, мога да твърдя, че сте дошли да ме тормозите за информация за Антонио, след което сте напуснали, като сте преобърнали мястото нагоре с краката. — Той се огледа наоколо. — О, чакайте, това е дори истина.

— Говорейки за това, ти щеше да ми казваш къде е Тони.

— Не, доколкото си спомням, аз върша доста добре работа, като не ти казвам. — Той се опита да ми подаде кърпичка, предполагам, за да изтрия кейка, който бе полепнал по косата ми, но аз пренебрегнах това. — Ще ти помогна да се махнеш от тук, чика, и с удоволствие ще наговоря лъжи на Кръга, за да ви изгубят дирите, но що се отнася до Антонио…

— Този вампир — Миранда се изплю на пода. — Той във Феерия. Той ннни доведе тук, след това предаде. Ние работим като ррроби.

Казанова изглеждаше втрещен. Аз се усмихнах на гаргойла, който всъщност бе доста по-привлекателен, ако се концентрираше върху наклонените му червени очи.

— Благодаря ти, Миранда! Кажи ми още.

Тя сви рамене по котешки.

— Няма какво толкова да кажа. Той е във Феерия. — Тя погледна Казанова. — Този Кръг, тук ли ще дойдат?