Призована от сенките

— Така ще стане, ако не ни кажете истината — казах аз намръщено.

Той погледна подозрително голема, който отвърна на погледа дотолкова, доколкото можеше да се каже, че неговите неясни вдлъбнатини, които се наричаха очи, позволяваха. То нямаше рога, зъби или други притурки. То беше просто лошо направена статуя, подобно на нещо, което грънчарят бе започнал и след това забравил. Но не ми хареса повече, отколкото на Казанова, когато обърна тези празни очи към мен.

— Не знам къде е проклетият портал! — настоя Казанова. — Тони продаваше вещици на феите, но той имаше специална група, която се занимаваше с тази част на бизнеса и аз не бях един от тях. Той взе повечето от тях със себе си, когато изчезна, а последните напуснаха преди седмица с последния кораб. Те не са тук.

Погледнах Миранда.

— Ти трябва да си дошла през портала. Трябва да знаеш къде да го открием! Тя поклати глава.

— От другата ссстрана, аз виждам. Но тук, не. — Тя метна престилката на близкия гаргойл върху главата му. — Ето ттака.

Слепият гаргойл се блъсна в Приткин или по-точно в краката му, което беше максимално далеч, където малкото нещо можеше да стигне. Магът махна престилката и го изпрати обратно при Миранда с леко побутване. — Те трябвало да бъдат с превръзка на очите, преди да бъдат изпратени през него — преведе Казанова. — Предполагам, че Тони не е искал да знаят как работи устройството, в случай че маговете ги хванат.

— А ти? — попитах Приткин. — Кръгът би трябвало да има достъп до портала.

— Ние използваме този в МАГИЯ.

Аз въздъхнах. Естествено. Имаше смисъл, че МАГИЯ — съкратено от Метафизичен алианс за Велико Междувидово Сътрудничество — има такъв портал. Това е един вид свръхестествени Обединени нации с представители на магове, вампири, превръщачи и феи, а делегатите от Феерия би трябвало да пристигат там по някакъв начин. Освен това тази сграда беше близо, в пустинята извън Вегас. Като недостатък можеше да се изтъкне, че МАГИЯ бе заобиколена от много хора, които ме търсеха и не за да ме поздравят с рождения ми ден. Все още предстоеше да се види дали щях да оцелея достатъчно дълго, че да празнувам 24-я си рожден ден, но да се навра в свърталището на враговете ми не беше най-добрия начин да оживея дотогава. За нещастие порталите за Феерия не се срещаха под път и над път, а и другите също щяха да бъдат охранявани. На теория беше по-добре да танцуваш с дявола, който познаваш, за това реших да отида в МАГИЯ. Поне бях ходила там и преди и познавах нейното разположение.

— Знаеш ли точно къде е? — попитах аз.

МАГИЯ бе доста сложно построена. Щеше да бъде хубаво, ако можеше да стесни малко територията.

Приткин ме погледна недоверчиво, но каквото и да искаше да каже, бе прекъснато от воя на сирените. Той бе като слаб, отдалечен клаксон в бълбукащата тишина, но Казанова изруга високо.

— Маговете са влезли със сила — това е главната аларма.