Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Не ми пука изобщо за твоите лични проблеми — изръмжа Приткин, сграбчвайки вампира за предницата на дизайнерската му риза. — Накарай я да премахне заклинанието или ще ти създам повече проблеми, отколкото някога си сънувал.
— Хей, аз тази със заклинанието — прекъснах ги аз. — Спомняте ли си? Ако някой ще премахва нещо, то тогава това ще е моето проклятие.
— Не става въпрос за теб! — каза Приткин, когато нещо тежко удари масата и се претърколи на пода. Това беше малкият гаргойл с коса като мрежа и магарешки уши, който след падането не помръдна.
Аз го издърпах под масата при нас, но не бях сигурна как да проверя пулса му и дори не знаех дали има такъв. Това, за което бях сигурна, че зеленикавата кръв, която се просмукваше в опашката не беше на добре. — Окей, достатъчно.
Аз изпълзях изпод масата и се изправих. Нивото на шума бе невероятно и за няколко минути вниманието ми бе привлечено от кухнята, която беше тотално унищожена. Дейно си бе възвърнала окото, но се клатушкаше в далечния край на стаята, четири гаргойла висяха на всяка от ръцете й, докато друг се бе настанил върху гърба й, удряйки непрекъснато главата й с точилка. Енио, в нейната окъпана в кръв слава, бе вдигнала гаргойла с обеците над главата си и го запрати през стаята. Самото мятане можеше да я убие, но ако това не се случеше, приземяването й върху ножовете, които държеше ухилената Пемфредо, със сигурност щеше. Поех си дълбоко въздух и изкрещях по-силно, отколкото си мислех, че е възможно. Гаргойлите ме пренебрегнаха, но трите Греи спряха и ме погледнаха въпросително. Никоя от тях не изглеждаше особено разстроена. Единственото изражение бе ухилената физиономия на Пемфредо.
— Спрете — казах аз с малко по-нормален тон. — Когато ви казах, че имам нужда да се биете заради мен, нямах предвид тях.
Пемфредо се закикоти и размаха юмрука си във въздуха. Енио ме гледаше вкиснато, но постави гаргойла долу, който изсъска към нея и се отдръпна, като изглеждаше зашеметен. Дейно се опита да се наведе към Енио, за да й подаде окото, но сестра й махна към нея благосклонно. Пемфредо дойде, подскачайки, и го издърпа от ръката на Дейно, гледайки триумфиращо. — Хващате ли се на бас с мен?
Енио се плъзна по масата, разблъсквайки няколко очни ябълки от репички, като изглеждаше обезсърчена. Аз не бях сигурна защо — очевидно беше, че тя можеше да вижда и без окото или нещо приблизително на това — но тя беше много депресирана за това, че е пропуснала реда си.
Гаргойлите спряха веднага атаката, след като техният лидер беше в безопасност, но гледаха Греите с разбираемо безпокойство. Няколко от тези, които бяха в непосредствена близост, започнаха да проверяват повалените си приятели, а един издърпа магарешките уши надалеч. Прическата му се бе развалила, но поне беше започнал да идва на себе си. Надявах се, че ще се възстанови, но единственото, което можех да направя за него, е да се уверя, че няма да причиним повече злини. Аз се протегнах и измъкнах Казанова изпод масата, като го хванах за луксозната му вратовръзка.
— Обясни им, че сега ние си тръгваме.
— По дяволите, няма! — изпълзя Приткин, като изглеждаше като някой луд с окървавените му дрехи и сплъстена коса. Той се мръщеше, докато не фиксира женския гаргойл, който Енио бе освободила. — Няма да ходим никъде, докато тя не премахне заклинанието!
— Миранда! — каза Казанова с приглушен гласа и аз осъзнах, че, може би, бях хванала връзката прекалено здраво.
Гаргойлът се приближи, но въпреки че ми бе трудно да прочета покритото й с козина лице, езикът на тялото й издаваше, че няма намерение да съдейства особено. Ако някой можеше да ходи враждебно, то тя успяваше. Тя мушна Приткин в корема, може би, защото не можеше да стигне гърдите му.
— Ти добре. Ние бббезопасност. Добра сделка.
Той се опита да я сграбчи, но той отблъсна ръцете му с плавно движение, което изглеждаше невъзможно, освен когато не разкъсваше нещо. Може би това беше така, тъй като ушите й се свиха назад и тя изсъска към него и се показа доста некотешки раздвоения й език. Тя кръстоса ръце и застана с разкрачени крака зад Казанова, нейната опашка метеше пода зад нея.
— Няма да търгувам с феи — каза Приткин надменно, сякаш подобни неща стояха под нивото му. — Не ме засяга дали вие сте тук законно или не. Няма от какво да се страхувате. Сега го свали!
— Какво става? — попитах Казанова, който оправяше вратовръзката си. Той ми хвърли доста неприятелски поглед, което предполагам, беше честно предвид обстоятелствата.