Сълзата на дявола [bg]

— Обадил се е в охранителната служба на кметството — намеси се Лен Харди. — Те не записват ли всички обаждания? Можем да проверим дали има акцент.

— Мога да се обзаложа, че е използвал гласов синтезатор — каза Паркър. — Прав ли съм?

— Да — потвърди Лукас. — Типичен електронен глас.

— Да се обадим в Международния — предложи Гелър.

Имаше предвид Отдела за международни убийства и тероризъм на ФБР.

Паркър смачка психолингвистичния профил и го запрати в кошчето.

— Какво…? — започна Лукас.

От гърлото на Си Пи Ардъл се изтръгна звук, който можеше да се оприличи само на груб кикот.

— Единственото вярно нещо в този доклад е, че заплахата е реална. А това вече ни е известно, нали така? — продължи, без да вдига очи от бележката, Кинкейд. — Не знам дали трябва да включваме „Международна престъпност“, или не, мога само да кажа, че този човек не е чужденец и със сигурност е много умен. Коефициентът му на интелигентност вероятно е около сто и шейсет, може и повече.

— Това пък как ти дойде наум? — попита Кейдж; махна към бележката: — Внукът ми пише по-правилно.

— И на мен ми се иска да беше глупав. Така нямаше да се тревожа толкова. — Паркър потропа с пръст по снимката на изнудвача: — Да, европейски произход, но вероятно преди четири поколения. Бил е изключително интелигентен, с много добро образование, вероятно в частно училище, и мисля, че е прекарвал голяма част от времето си пред компютъра. Дошъл е от друг град и вероятно е живял под наем тук. А, и е класически пример за социопат.

Маргарет Лукас се изсмя скептично:

— Откъде разбра всичко това?

— Оттук — посочи бележката Паркър.

Като специалист по съдебна лингвистика Паркър от години анализираше документи без помощта на психолингвистичните компютърни програми — изследваше словосъчетанията и изреченията, които съставят различните хора. Някое престъпление може да бъде разкрито благодарение на една-единствена дума. Преди години свидетелстваше като вещо лице в процеса срещу едно момче, арестувано за убийство. Подсъдимият и приятелят му крадели бира от един магазин, когато продавачът ги усетил и ги нападнал с бухалка за бейзбол. Приятелят на момчето изтръгнал бухалката от ръцете му и го заплашил с нея. Подсъдимият изкрещял: „Дай му я!“. Другият младеж замахнал и убил продавача.

Обвинението твърдеше, че изразът „Дай му я“ означавал „Ударѝ го“. Защитата настояваше, че младежът имал предвид приятелят му да върне бухалката на продавача. Пред съда Паркър потвърди, че в един етап на развитие на американския жаргон „Дай му“ наистина означавало да нараниш, да удариш или да застреляш някого. Сега обаче това значение е отпаднало. Той смяташе, че момчето наистина е искало приятелят му да остави бухалката. Съдът прие показанията на Паркър и осъди момчето само за грабеж, но не и за убийство.