Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

Един човек, когото Гробокопача познава, се показва на екрана. Виждал е негови снимки. Това е…

„Кметът на Вашингтон, Джералд Д. Кенеди.“ Така пише на екрана.

Кметът говори и Гробокопача слуша:

— Драги съграждани, добър вечер. Както знаете, тази сутрин в станцията на метрото на Дюпон Съркъл бе извършено ужасяващо престъпление. Много хора загинаха при трагични обстоятелства. В този момент убиецът, или убийците, е още на свобода. Искам обаче да ви уверя, че полицията и федералните власти правят всичко, което е по силите им, за да не допуснат второ такова нещастие. Обръщам се към лицата, отговорни за това кръвопролитие: умолявам ви с цялото си сърце, моля ви, свържете се с мен. Трябва да възстановим контактите помежду си и продължим диалога. Нека през този последен ден от годината да загърбим насилието и да заработим заедно, за да предотвратим кръвопролитията. Можем…

Досадно…

Гробокопача изключва телевизора. Рекламите за кучешка храна с хубави кученца му харесват много повече. Също и рекламите за коли: „Оооо, обикновени люде…“ Гробокопача набира гласовата си поща и въвежда кода си: едно-две-две-пет. Цифрите, отбелязващи коледния ден.

Някаква жена, която не звучи като Памела, съпругата му, но не звучи и като Рут (преди стъклото да се забие в гърлото ѝ, разбира се), казва, че няма нови съобщения.

Което означава, че е време да направи както му е заръчал човекът, който му казва какво да прави.

Хубаво е да правиш каквото ти казват хората. Така ще те харесат. И никога няма да те изоставят.

Ще те обичат.

Каквото и да означава „обичам“.

Весела Коледа, Памела, донесох ти това… И ти ли си ми ела нещо! О, каква изненада, каква изненада… Подарък.

Щрак, щрак.

Какво хубаво жълто цвете имаш, Памела. Благодаря за тото. Гробокопача си облича палтото, може би е черно, може би е синьо.

Занася купичката за супа в кухнята и я оставя в умивалника.

Чуди се защо човекът, който му казва какво да прави, не му се обажда още. Казал му е, че може да не се обади, но Гробокопача чувства, че съжалява, задето не може да чуе гласа му. Тъжен ли съм? Мммм. Мммм.

Той намира кожените си ръкавици. Това са много хубави ръкавици, с удебеления откъм горната страна на пръстите. Миризмата им му напомня за нещо от миналото, въпреки че не знае точно какво. Той използва гумени ръкавици, докато зарежда автомата. Но гумата не мирише добре. Носи кожените ръкавици, когато отваря врати или докосва предмети близо до мястото, където стреля и гледа как хората падат като есенни листа.

Гробокопача закопчава тъмното си палто, може би е синьо, може би е черно.

Помирисва отново ръкавиците.

Странно.

Слага автомата в плика с кученцата, слага и още патрони.

Излиза от стаята и затваря вратата. Заключва внимателно, както трябва. Гробокопача много добре знае какво трябва да прави.

Да забие парче огледало във врата на някоя жена например. Да купи на жена си подарък. Да си изяде супата. Да си намери нов ярък и блестящ найлонов плик. С кученца.

— Защо кученца? — бе попитал Гробокопача.

— Ей така — отвърна човекът, който му казва какво да прави.

О.

И точно такъв си купи.

15.00

Паркър Кинкейд, седнал на сивия въртящ се стол, който сам си бе поръчал преди много години, пристъпи към един тест, който се прави от много малко графолози.

Прочете бележката.

После още веднъж. И още половин дузина пъти.

Той вярваше, че съдържанието на документа разкрива много неща за автора. Веднъж например го помолиха да се произнесе по автентичността на едно писмо, за което се предполагаше, че е изпратено от Ейбрахам Линкълн до Джеферсън Дейвис. В него великият държавник и военачалник обещаваше да позволи на някои щати да се отделят, ако войските на Конфедерацията капитулират.

Директорът на Американската асоциация на историците беше направо шокиран от това разкритие, което би преобърнало надолу с главата цялата история на Съединените щати. Други учени вече бяха установили, че хартията е произведена през шейсетте години на деветнайсети век. Мастилото бе проникнало между целулозните нишки в степен, съответстваща на предполагаемото време на престой, а почеркът очевидно беше на Линкълн.

Въпреки това на Паркър не му се наложи дори да разопакова лупата си. Просто прочете документа и заяви, че произходът му е съмнителен. Което, чуто от устата на специалист по анализ на документи, означава, че писмото със сигурност е фалшификат.

Каква беше причината? Писмото бе подписано: „Ейб Линкълн“. Шестнайсетият президент ненавиждал умалителното „Ейб“ и никога не би подписал документ с него. Фалшификаторът бе заловен и осъден — както много често се случва при дела за документна измама — условно.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?