![Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/4/bez-svideteli-bg-download.jpg)
Без свидетели [bg]
- Автор: Кембъл Гордън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691704
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:
Чух, че Морган се е върнал във всекидневната, и слязох долу по стълбите.
– Колата ми още върви – каза той. – Ще се видим в офиса. Трябва да закарам някои неща до апартамента.
– Имаш ли нужда от помощ?
– Не.
– Кои са тези хора, Дан? – Посочих снимката на Катрин с двамата мъже пред „Лангдел Хол“.
– Единият е Джон Лорънс, бащата на Катрин. Беше преподавател в Правния факултет на Харвард. А другият е брат ѝ. Той учеше там.
– А този? – Посочих мексиканеца на снимката с Морган, Катрин и шампанското.
– Франк Менендес.
Морган изглеждаше учуден, че не съм разпознал основателя на фирмата. Той задържа погледа си върху него. След това го отмести бавно и за пръв път този ден долових тъга в гласа му.
– Тук сме във Вашингтон. В нощта, след като спечелих делото „Мартинес“.
13
Морган ми каза, че Хаузър ще призове само един свидетел – помощник-шерифа, който водеше разследването. Според новите правила на наказателното съдопроизводство в щата Аризона съдът имаше право да изслуша показания, основани на чутото от друго лице, още на предварителното изслушване. Свидетел имаше право да опише онова, което други свидетели щяха да изложат в своите показания по време на самия процес. Разследващото длъжностно лице можеше просто да повтори казаното от хората, които бе разпитало и чиито показания бе прочело.
– И аз бих постъпил така – заяви Морган. – По този начин Хаузър ще предотврати всяка възможност да подложим на кръстосан разпит истинските му свидетели и да запишем показанията им в протокола. Опасявам се, че нещата ще са много прости за него. За петнайсет минути ще ни изпрати в съда. При старите правила, според които обвинението беше длъжно да призове всичките си важни свидетели още в началото, имахме много по-големи шансове да обърнем нещата в наша полза. Така можехме да се запознаем с тактиката на прокуратурата. Беше като даване на показания по гражданско дело. Но не и сега. Вече имат право да призоват само едно ченге, което да обясни на съдията защо вярва, че клиентът ти е виновен, и това е достатъчно, за да те изпратят в съда. Така че недей да очакваш много днес, Дъг. Изслушването ще се проведе в някоя мижава заличка, където няма да има никой друг освен нас, и всичко ще свърши бързо.
Противно на неговите очаквания съдебната зала в Меса беше доста голяма и прилично обзаведена с дървена ламперия и килими. Стените бяха боядисани в меки тонове. Вътре гъмжеше от журналисти. Като влязохме, Морган видя Максимилиан Хаузър, сложи ръката си пред мен и ме притисна до стената. Като че ли Хаузър разговаряше с всички репортери едновременно, описвайки красноречиво доказателствата, които щяха да чуят този ден. Той обрисува разгорещено целия случай и намеренията си да докаже вината на подсъдимата. Морган ме сръга с лакът и кимна към присъстващите. Видях Хуан Менчака, който ми се усмихна и помаха. До него седяха Робърт и Джони Камачо. Втренчил поглед в Хаузър, Морган ме попита:
– Мислиш ли, че този нещастник ще представи целия си арсенал още днес?
– Не знам. Не разбирам от тези неща.
Някои от журналистите забелязаха, че Морган е влязъл в залата, и вкупом се приближиха към него. Един от тях го попита нещо. Не успях да чуя въпроса, но долових отговора на Морган.
– Е, Сали – каза той на висок глас, така че всички в залата да го чуят. – Дойдохме да се уверим дали мистър Хаузър наистина има доказателства, или просто сляпо е повярвал на думите на няколко прекалено амбициозни млади полицаи. Това е най-малкото, което очакваме да направи.
Морган погледна към Хаузър, а присъстващите в залата се почувстваха неловко от враждебното мълчание, настъпило между двамата. После всички чухме дрънченето на вериги. В залата влезе Рита Едингтън, облечена със затворническа униформа. На ръцете и краката ѝ имаше белезници.
Съдията, подобно на стария Клайд, с когото се бяхме срещнали по-рано същата седмица, не беше практикувал като адвокат. Нямаше търпение процедурата да започне. Още в началото искаше да изясни своята роля.
– Доколкото съм запознат, господа, единственият въпрос днес е дали доказателствата, представени от обвинението, ни дават основателна причина да вярваме, че мисис Едингтън е извършила убийство. От прокуратурата не се изисква да докаже дали тя е виновна. Ако преценя, че са налице достатъчно доказателства, съм длъжен да я изпратя на съд в по-висша инстанция по обвиненията на прокуратурата. Като при всяко предварително изслушване.