Без свидетели [bg]

– Прибави още една нула отзад – нареди той.

Ан го погледна.

– Така стават двайсет хиляди долара, Пол.

– Да.

– Но аз само намерих решението от делото във Флорида и продиктувах писменото изложение за съда. Прекарах повечето време в чакане в различни институции и в сградата на съда, за да дойде ред на делото. Градският прокурор дори не се противопостави.

– В крайна сметка резултатът ще струва много повече от двайсет хиляди долара, а клиентите са склонни да плащат повече за добри резултати.

Ан Хейстингс добави още една нула към сумата. Том Галахър погледна към Дан Морган и поклати глава.

Най-яркият ми спомен от това първо събрание беше удоволствието, с което старши партньорите обявяваха сумите, които щяха да вземат от клиентите си. Те им начисляваха хиляди долари по стандартната тарифа за работа, свършена предимно от други адвокати, а не от тях самите. Но удовлетворението им не идваше единствено от печеленето на пари. Беше нещо много повече. Дължеше се на способността им да печелят. След като Уолтър Смит изброи поне петнайсет солидни сметки на редица застрахователни компании, той свали очилата си, погледна ме и се ухили.

– Не е зле, а?

Дойде ред на Дан Морган.

– Имам само случая с Хорас Ападака – каза той. Спомних си за стария индианец във фоайето на кантората. – Свалиха обвиненията срещу него, но той няма възможност да ни плати. Ще се наложи да го отпиша.

Настъпи неловко мълчание, а останалите адвокати заразлистваха документите си.

След събранието всички отидохме на вечеря в клуб „Аризона“. Нощта беше мека и хладна и за пръв път, откакто се бях върнал, се чувствах добре със сако. Като изключим няколкото пияни индианци пред кръчмата на Хари Уилсън, градът беше пуст. Единственият шум идваше от нашата група, а аз вървях най-отзад и слушах разговорите на другите. Някои колеги правеха облози за футболния мач в понеделник вечер. Други обсъждаха дали Джералд Форд е подходящ за вицепрезидент на Америка.

– Не е! – извика някой. – Не забравяйте, че тъпото копеле се опита да инициира импийчмънта на Уилям О. Дъглас.

Трети разговаряха за начините, по които човек може да оцелее в град с толкова скучен вестник, а някои от новодошлите коментираха колко е хубаво да не се налага да чистиш снега пред къщата си. Изоставах зад всички, забелязвайки колко общителни са тази вечер. Видях как Ан Хейстингс трепери от студ и хваща под ръка Лий Гудман. Наблюдавах мекото движение на красивите ѝ бедра, извиващи се над съвършените ѝ глезени.

Изведнъж Дан Морган ме настигна.

– Прочете ли статиите за кататония? – попита той.