Без свидетели [bg]

– Ей, Маккензи, вярно ли е, че си се отказал от шампионата по голф, за да работиш по случая с Морган?

Почувствах се неловко и потърсих закрилата на бара. Като стигнах там, видях, че на стола, на който съм се опрял, седи Ан Хейстингс.

– Извинявай – казах и отстъпих, за да ѝ освободя пространство.

– Какво ще пиете? – попита барманът.

– Секунда. – Разгледах напитките на бара.

– Искаш ли да си поделим виното, Дъг? Не мога да изпия цялата бутилка. – Невероятно! Тя ме заговори. За пръв път. Погледнах я и видях кафявите ѝ очи.

– Дайте ми една чаша за вино – казах на бармана, като не откъсвах поглед от Ан.

Тя ми зададе същия въпрос, с който бях посрещнат на влизане в бара. В тона ѝ обаче нямаше и следа от ирония, а само любопитство.

– Наистина ли си напуснал турнира по голф заради случая „Едингтън“?

– Да.

Тя ме наблюдаваше как си сипвам чаша вино.

– Чух също, че караш ски – продължи Ан.

Потвърдих и тя ми разказа как преди е карала ски във Флагстаф с баща си. Аз пък допълних, че съм живял две години в Алта, щата Юта, след като напуснах армията, а тя отвърна, че винаги е искала да отиде там. Бях на път да изтърся нещо наистина глупаво от сорта на колко много бих се радвал да я заведа някой път, когато Том Галахър мина покрай нас.

– Ей, Том – извика Ан Хейстингс. – Трябва да поговорим за делото за обезщетение поради причинена смърт, което пристигна тази сутрин. – Тя ме докосна по рамото и каза: – Изпий виното, Дъг.

Ан взе чашата си и последва Галахър към ресторанта.

Това беше всичко. Допих бутилката вино. Изядох един стек. Гледах по телевизията как „Чикаго Беърс“ губят футболен мач. После се прибрах в апартамента.