Без свидетели [bg]

– А сега, докторе, ни покажете къде е стояло лицето, произвело първия изстрел към Травис Едингтън – помоли Морган.

– Тук. – Лекарят посочи мястото пред мен.

В този миг обаче аз не гледах към него, а към Рита. Тя се бе втренчила в мен. Стоеше точно зад гърба на лекаря, малко вдясно от него. Погледите ни се срещнаха. Изведнъж цялата инсценировка и малката роля, която играех в нея, ми се сториха много далечни. Вече не чувах думите на съдебния лекар. Усещах единствено очите на Рита Едингтън и ужаса в тях. Тя го бе убила. Разбрах го от начина, по който ме гледаше, докато седях и се поклащах подобно на Травис в мига, когато Рита бе произвела първия изстрел, а куршумът бе пронизал гърдите му и бе откъснал основната артерия от сърцето. И тя разбра, че го знам. Тялото ми се разтресе от някакъв ирационален тремор при мисълта, че ръката ѝ е едва на метър от револвера, който лежеше на бюрото на съдебния секретар в плик с надпис „доказателство номер едно“. Последва и втори, не толкова ирационален трепет, когато усетих очите на Максимилиан Хаузър върху себе си. Той бе забелязал погледите, разменени между мен и Рита.

Съдебният лекар ме задърпа напред и ме накара да се престоря, че падам на пода. Последното нещо, което видях, преди лицето ми да докосне килима, беше изящния крак на Рита Едингтън с безупречен, блестящ педикюр.

– Елате насам, Рита – чух Морган да прошепва. – Искам да видите това.

Лежах, заровил лице в килима, а Морган зададе няколко въпроса, свързани с куршумите, пронизали гърба на Травис. Той попита и за движенията на извършителя, докато е стрелял.

Когато всичко свърши и Хаузър обяви, че не разполага с повече свидетели, а Морган каза, че няма възражения, съдията се обърна към тях за заключителни аргументи.

Хаузър се изправи и заяви самоуверено:

– От името на щата Аризона моля делото да бъде решено въз основа на изслушаните показания.

– Мистър Морган? – попита съдия Блек.

– Ваша светлост, никой от свидетелите не е видял кой е извършил убийството. Не съществуват експертни заключения коя от тях е стреляла. Прокуратурата не разполага с необходимите доказателства за повдигане на обвинение.

Морган седна.

– Знаете ли какво ме притеснява? – попита съдията. – Ако тази жена е искала да убие съпруга си, защо е предпочела да язди до къщата? Защо не е взела някоя много бърза кола, за да може да избяга? Какво ще кажете за това, мистър Хаузър?

– Сър, не мога да отговоря.

Съдията се огледа из съдебната зала, очевидно объркан.

– Думите на мистър Морган до голяма степен са верни, мистър Хаузър.

– Но, ваша светлост…

– Съдът се оттегля на петнайсетминутна почивка, за да обмисли решението си.

В залата започна да се шумоли. Журналисти палеха цигари. Някой ни донесе кафе.

– Да излезем навън, Дъг – предложи Морган. – Имам нужда от цигара, а не искам съдията да ме види как пуша в залата. Мисля, че е мормон. – Излязохме на ярката слънчева светлина. – Боже – промърмори Морган, – ако той повярва на всички глупости, които току-що изръсих, и откаже да я изпрати на съд, сме загазили страшно.