Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Без свидетели [bg]
Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Без свидетели [bg]

Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:

Финикс, Аризона, 1973 г. Красива жена с револвер в ръка и дванайсетгодишната и дъщеря влизат в къщата. Чуват се изстрели. Жената и момичето излизат. На пода остава да лежи застреляният съпруг. Делото изглежда с предизвестен край. Полицаите, прокурорът и медиите са убедени, че жената е виновна. Единствената свидетелка – дъщерята – е в кататонен ступор и не може да даде показания. Но бащата на убития, един от най-богатите фермери в Аризона, наема Дан Морган, най-добрия адвокат във Финикс, да я защитава. Когато адвокатът Морган, превърнал се в легенда за колегите си, поеме някой случай, той е уверен, че ще спечели, независимо от рисковете. Но тук за Морган и младия му помощник Дъг Маккензи няма лесни отговори, само трупащи се една след друга загадки. А вечният въпрос за вината и справедливостта придобива нов смисъл. „БЕЗ СВИДЕТЕЛИ“ е литературният дебют на известния адвокат Гордън Кембъл, участвал лично в изготвянето на прочутото решение по делото „Миранда“, цитирано при всеки арест в САЩ днес. Този невероятен съдебен трилър съчетава успешно напрежението и задъхаността на съдебното преследване на „Невинен до доказване на противното“ и властовите амбиции и политическите борби на „Цялото кралско войнство“. А по емоционална сила и разтърсващ ефект може успешно да съперничи на „Време да убиваш“ на Джон Гришам. Вече не пишат такива книги, за съжаление. Какъв прекрасен, голям, истински роман. Толкова човешки и така добре написан. Просто се чете на един дъх. Джеймс Патерсън
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 156
Перейти на страницу:

Усещайки, че е издал някаква тайна, Джони се изчерви и погледна гузно към нашата маса.

– Да, сър – призна той.

– А откъде знаете за него?

– Мистър Морган ми каза.

– Мистър Морган е разглеждал протокола по случая? – Хаузър погледна към нашата маса.

– Да, сър. Така твърди.

Дан Морган изгледа Макс Хаузър със злобна усмивка.

– Мистър Камачо, казали ли сте на помощник-шериф Дуейн Хамблин, че Рита Едингтън е принудила дъщеря си да стреля по бирените бутилки?

– Възразявам! – изкрещя Морган и скочи. – Въпросът няма нищо общо с предмета на делото, ваша светлост, и освен това мистър Хаузър се съмнява в показанията на собствения си свидетел.

– Обикновено изслушвам всичко на подобни заседания. Продължете, мистър Хаузър.

– Казали ли сте, че мисис Едингтън е принудила дъщеря си да стреля с оръжието, мистър Камачо?

Морган ми прошепна:

– Що за дивотии дрънка тоя съдия, по дяволите?

– Да, сър – отвърна Джони и добави: – Но не е както го е описал полицаят.

Хаузър се спря, видимо изнервен.

– Защо не ни разясните? – попита той накрая.

– Отначало Миранда стреля по няколко коса, кацнали на една жица. Улучи единия и го уби. Мисис Едингтън я накара да спре и да стреля по бутилките. Забрани ѝ да стреля по птиците. От вашите думи излиза, че Миранда не е искала да стреля и че мисис Едингтън я е накарала. Ама не е вярно. Миранда сама искаше. Ченгето, което споменахте, не е записало всичко, което му казах.

Морган прочисти звучно гърлото си и се засмя.

– Надявах се да го запазиш за пред съдебните заседатели, Макс.

– Почакайте – обърна се съдията към Джони. – Казвате, че момичето е улучило с револвер кос, кацнал на жица?

– Да, сър – потвърди Джони.

– На какво разстояние беше птицата?

– От момичето ли, сър?

– Да, от момичето.

– Не съм сигурен. Беше доста далеч.

– Но сте сигурен, че детето я е улучило?

– Да, сър. Разхвърча се перушина и птицата падна мъртва на земята.

– С удоволствие бих поканил това момиче на лов – пошегува се съдията. – Извинете, мистър Хаузър. Не исках да ви прекъсвам.

– Нямам повече въпроси – каза обезкуражено прокурорът.

Хаузър продължи цяла сутрин да разпитва свидетели, като последователно призова продавача от оръжейния магазин „Питърсън Брадърс“, от когото предишната седмица Рита бе купила револвер „Смит и Уесън“ .38 калибър, а после и експерта по балистика, който установи, че шестте оловни куршума, които сега се съхраняваха в найлонов плик с надпис „веществено доказателство номер четири“, са от същия револвер. Той разпита и експерт по отпечатъците, специализиран в парафиновите тестове. Към обяд Дуейн Хамблин, помощник-шерифът, който водеше разследването, зае свидетелското място. Носеше снимки от местопрестъплението и на трупа на Травис Едингтън.

– В състояние ли сте да погледнете снимките? – попита Морган своята клиентка.

– Да.

Хаузър се намеси:

– Предлагам доказателства номер осем до трийсет и две на обвинението да бъдат приложени към свидетелските показания.

– Някакви възражения, мистър Морган? – попита съдията.

– Все още не съм ги видял, ваша светлост.

Съдията помоли Хаузър да покаже снимките на Морган, който ги подреди в няколко спретнати редици на масата пред мен и Рита. Тя погледна към него и после ги разучи внимателно. Морган я наблюдаваше, докато го прави, и след малко ѝ прошепна:

– Запомнихте ли ги?

Рита кимна и Морган събра снимките в перфектна купчина.

– Нямаме възражения, ваша светлост.

– Снимките са приложени към свидетелските показания – обяви съдията.

Въпреки че ми бе казал колко е важно да извлечеш ценна информация, когато обвинението призовава свидетелите си на предварителното изслушване, Морган не подложи нито един от тях на кръстосан разпит, докато Хаузър не приключи с Дуейн Хамблин. Тогава Морган му зададе няколко въпроса. С известна неохота Хамблин призна, че онова, което бяхме чули в съдебната зала до момента, до голяма степен представляваше всичко, което бе успял да събере като доказателства. Не разполагаше с преки улики, че Рита, а не Миранда, е дръпнала спусъка. Налице бяха единствено косвени. Имаше ли неоспорими доказателства или мотив? Не и до този момент. Морган го помоли да опише какво е намерил при претърсването на къщата и помощник-шерифът изброи няколко части от облеклото на Травис.

– Открихте ли дрехи, които не принадлежат на Травис Едингтън?

– Да, сър.

– Колко?

– Една.

– Моля, опишете я.

– Намерихме дамско бельо. Приличаше на къс комбинезон. Беше в прасковен цвят, с дантела и катарами отстрани, образуващи нещо като триъгълник.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)