Вълкът през зимата [bg]

- Не - призна той.

- Няма и да бъде, защото единственият, който можеше да се разтревожи за него, сега лежи в земята. Като действахме по този начин, ние решихме проблема, или щяхме да сме го решили, ако този проклет глупак Диксън не я беше оставил да избяга.

- Хм, интересно определение - отбеляза Морланд.

Досега не бе говорил с Хейли за своите подозрения. Искаше малко да се пресеят, преди да започне да ги излива. Хейли вдигна бисквитата към устата си и започна да я дълбае с дребните си бели зъби като гладен гризач.

- Мислиш, че лъже за случилото се ли?

- Опитах да отворя резето отвътре с парче плат, както двамата с Ерин твърдят, че било направило момичето.

- И?

- Успях.

- Тогава?

- Отне ми известно време и трябваше да използвам парче дърво, за да издърпам плата навътре и да направя примка, също както стори и Ерин Диксън, когато я отведох в мазето и я накарах да ми покаже как може да е избягало момичето. Тя ми каза, че намерила треската на пода и че сигурно момичето я било отчупило от леглото. Показа ми леглото и от него действително липсваше дълга треска, която отговаряше на тази в ръката ѝ.

- Но?

- Но когато пуснах Ерин да излезе, на пода до леглото имаше кръв и беше прясна.

- Възможно ли е да е била от момичето? Едва ли е имало час, откакто е избягало.

- Ако беше така, щеше да е съсирена.

- Ако кръвта е била на Ерин, може да се е одраскала, докато е разглеждала парчето дърво.

- Може.

Хейли остави бисквитата до чашата си. Изглежда, вече не ѝ се ядеше сладко.

- Защо биха я оставили да избяга?

- Не знам. Носят се слухове за бизнеса на Хенри.

- И аз съм чувала. Неспокойна съм, откакто взеха този заем.

- Къщата му има нужда от пребоядисване и онзи негов стар камион може би е единственото возило в Проспъръс, което е в по-лошо състояние от твоето. Нямах време да огледам добре кухнята му, когато отидох у тях, но видях някои неразопаковани продукти, които още не бяха прибрани. Те купуват евтин хляб, макаронени изделия, които стават за всичко, пилешки разфасовки с изтичащ срок на годност, които могат да се използват, ако се замразят, такива неща.

- Може да са били за момичето. Едва ли са щели да я хранят с филе миньон.

- Просто не ми се връзва. - Наблюдаваше я внимателно. - Звучиш ми, сякаш се опитваш да ги защитиш.

- Никого не защитавам - каза Хейли. - Мъча се да разбера. Ако онова, което предполагаш, е вярно, имаме много голям проблем. Ще бъдем принудени да действаме и това може да причини смут в града. Ние не се обръщаме срещу своите.

- Освен ако „своите“ не се обърнат срещу нас.

- И все пак не мога да разбера защо биха поискали да я освободят.

- Състрадание? Вина?

- Не е като да сме ги карали да я убият - каза Хейли. - Трябваше само да се грижат за нея, докато станем готови. Тя беше прекалено слаба. Всичко това можеше да бъде избягнато, ако Уолтър и Биатрикс не ни бяха довели наркоманка.

- Мина доста време, откакто не ни се е налагало да търсим някоя - каза Морланд. - Сега е по-трудно. Най-сигурният начин е да се вземат уязвимите, отчаяните, онези, които няма да липсват на никого. Ако това означава наркоманки и курви,така да бъде.