![Непокорна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/0/nepokorna-krv-bg-download.jpg)
Непокорна кръв [bg]
- Автор: Филлипп Джиллиан
- Серия: Разбунтувани ангели #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Непокорна кръв [bg]». Краткое содержание книги:
И заради това сега, в последната декада на 16-ти век, в този прокълнат ден, в проклетия човешки свят, Сет Макгрегър лежи скрит зад каменния процеп, стиска студения арбалет и се опитва да спре сълзите в очите си, за да вижда ясно целта — Сет трябва да убие собствения си брат, любимия, обожаван и мразен по-голям брат Конал. И онази човешка нещастница с него. Преди да ги хвърлят на кладата.
Ловът на вещици е започнал. Кладата лумва. И Сет няма право на погрешен изстрел…
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. ergonbooks.com
Ейли трепереше в ръцете ми.
— Така е, Кейт. Накажи ме, обидата беше от мен, вината е моя. Прави каквото искаш с мен. Лилит трябва да си отмъсти на мен. Не на Шона.
— Не! — извика Шона.
— Не — отекна в съзнанието ми.
— Не — съгласи се Кейт, вдигайки ръка. — Не, Ейли, няма да те накажа. Ти си твърде жилава и смела, и упорита. Страхувам се, че Лилит е права. Той не заслужава да умре, но ти трябва да бъдеш наказана. — Тя издърпа от колана си дълъг нож с обсипана със скъпоценни камъни дръжка. — И това е единственият начин да го направя.
Преди който и да е от нас да успее да си поеме дъх, тя се обърна и насече няколко пъти лицето на Шона. Напред-назад, наляво-надясно. Кръвта плисна, очите му се разшириха, но той не издаде нито звук. Стоеше абсолютно безмълвно, докато Кейт обезобразяваше лицето му със своя нож, разцепвайки устата му и бузите му на четири. Той не издаде нито звук, аз и Ейли също мълчахме, докато Кейт унищожаваше красивото му лице заради Лилит.
След това кралицата ни застана пред Ейли, която беше вперила поглед в обезобразения си брат, чиято кръв се стичаше по лицето и капеше от брадичката му по каменния под. Кейт хвана ръцете на Ейли и избърса в тях окървавения си нож, без дори да я одраска. След това го излъска в бялата й риза, прибра го в канията му и тръгна обратно към дивана си, следвана по петите от самодоволно усмихналата Лилит.
10
— Аз бях виновна. — Ейли не можеше да се успокои.
Аз, тя и разгневените ни хора се бяхме събрали около Шона в преддверието на голямата зала. Щеше да е по-добре, ако го бяхме оставили да си поеме дъх, но не можехме да го направим. Лечителят, извикан от лейтенанта на баща му, се опитваше да затвори раните, но те бяха дълбоки и ужасни, и кръвта му беше оплискала навсякъде, а острието на ножа беше засегнало дори вътрешността на устата му. Невъзможно беше да не му останат белези. Кейт беше свършила добра работа за майка ми.
— Не. — Гласът на Шона беше променен и фъфлещ, но в него се долавяше само търпение и съчувствие, и скрито потискане на болката. — Не си виновна ти.
— Не ти му причини това — рече гневно един от хората на баща им.
— Тихо. — Лечителят избърса потта от челото си. После притисна нов ленен парцал към бузата на Шона и даде знак на един от бойците да го придържа така. Лечителят се беше опитвал да затвори раните цял ден и половината нощ, но не стигаше доникъде. Шона беше изпадал в безсъзнание няколко пъти и беше изгубил доста кръв, преди лечителят да спре кръвотечението, но нито веднъж не извика и не изруга. Остави това на Ейли и на мен. Беше потънал в мълчание, сякаш се беше вкопчил в онази своя част, която тя не беше успяла да промени.
— Вещица. Вещица. — Ейли едва сдържаше гнева, мъката и разкаянието си.
— Стига толкова — изсъсках аз, посочвайки с поглед непознатия лечител, притеснен за нея.
— Не! Кълна се, Сет…
— Тихо! — Лейтенантът на Нийл надигна глава. — Слушайте.
— Какво? — попита раздразнено Ейли през сълзи.
Цялата сграда беше потопена в неспокойно мълчание. Равномерното мърморене от предния двор секна. Разнесе се тропот на ботуши; връх на копие се остърга в камък, мечове скърцаха в ножниците си. Някакъв изнервен кон тропна с копито и изцвили пронизително. Стори ми се, че дочувам въздишката на вятъра, който се виеше между дърветата далеч отвъд входа на пещерата.
Първо почувствахме съзнанието му: студеното му, гневно съзнание. Не може да не стиснеш гневно зъби, когато усетиш, че някой от твоите е пострадал. След това го чух, всички го чухме: тропотът на копитата на дяволския кон.
— Той дойде — казах аз. — Той е тук.
Тринайсет часа, след като го бях повикал, брат ми спря коня си в предния двор. Когато влезе с големи крачки в сградата, Конал не ме погледна; не погледна никого, освен Шона. Той взе много внимателно лицето му в шепите си и го погледна. Пусна го и го погали по косата. След това се обърна и отвори широко вратите на залата, профучавайки покрай зашеметените пазачи. Стъпките му отекнаха в каменните стени, докато вървеше сред смълчаните хора към подиума на Кейт.
— Какво си направила, Кейт? Имаше ли нужда от това? Само за да удовлетвориш суетата на Лилит?
— Близнаците винаги са си вирели носовете, Ку Хорах. — Кейт му се усмихна любящо. — Може би този урок е бил необходим. Ще им помогне и на двамата. Смирението е добродетел.