![Грозните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/3/groznite-bg-download.jpg)
Грозните [bg]
- Автор: Вестерфельд Скотт
- Серия: Грозните #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-013-4
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Грозните [bg]». Краткое содержание книги:
— Искаше ми се, но щеше да ме помислиш за луда.
— Ти си луда!
— Може и така да е. Но не и по начина, по който ти го мислиш. Ето защо исках да се срещнеш с Давид. Така щеше да разбереш, че всичко това е истина.
— По нищо не личи да е истина. И какво е това място, за което разправяш?
— Казват му Мъглата. Това не е град и в него никой не командва. И никой не е красив.
— Звучи ми като кошмар. И как смяташ да се добереш до там, пеша ли?
Шай се разсмя.
— Ти майтапиш ли се? Със сърфа, разбира се, както винаги. Има сърфове за дълги разстояния, които се зареждат със слънчева енергия, а маршрутите следват течението на реките. Давид се придвижва така през цялото време, не само до руините. Той ще ни заведе в Мъглата.
— Но как хората живеят там, отвъд, Шай? Също като ръждивите ли? Като горят дървета, за да се стоплят, и като заравят боклуците си където им падне? Не е редно да живееш сред природата, освен ако не искаш да живееш като животно.
Шай отново поклати глава и въздъхна.
— Това са даскалски приказки, Толи. Те също имат технологии, не са като ръждивите и не горят дърветата. Но също така не издигат стена между себе си и природата.
— И всички са грозни.
— Което ще рече, че никой не е грозен.
Толи направи несполучлив опит да се засмее.
— Искаше да кажеш, че никой не е красив.
Двете поседяха смълчани известно време. Толи гледаше зарята и се чувстваше стотици пъти по-зле, отколкото преди Шай да се появи на прозореца й.
Най-накрая Шай изрече онова, което Толи си мислеше.
— Значи ще те загубя, така ли?
— Ти си тази, която се кани да бяга.
Шай стовари юмруци върху коленете си.
— Аз съм виновна за всичко. Трябваше много по-рано да ти го кажа. Тогава и ти щеше да имаш достатъчно време да го обмислиш и да го приемеш. Може би…
— Шай, аз никога не бих приела това. Не желая да съм грозна през целия си живот. Искам да имам съвършени очи и устни, така че всеки, който ме погледне, да ахне. И да си помисли: „Кое е това момиче?“, да пожелае да се запознае с мен, да слуша какво казвам.
— Аз бих предпочела да имам какво да кажа.
— Като какво например — днес застрелях вълк и го изядох, това ли?
Шай прихна.
— Хората не ядат вълци, Толи. Според мен предпочитат зайци и сърни.
— О, я стига! Спести ми картинката, Шай!
— Колкото до мен, смятам да се огранича с риба и зеленчуци. Но сега не става дума за пикник на открито, Толи, а за това каква искам да бъда. А не в какво иска да ме превърне някакъв хирургически консилиум.
— Отвътре ти пак ще си бъдеш същата, Шай. Но когато си красива, хората много по-често ти обръщат внимание.
— Не всички мислят така.
— Сигурна ли си? Убедена ли си, че можеш да надхитриш еволюцията само защото си умна и забавна? Защото ако грешиш… Ако не се върнеш, преди да си навършила двайсет, операцията няма да ти помогне. И ще изглеждаш зле до края на живота си.
— Нямам намерение да се връщам. До края на живота си.
Толи отново усети, че гласът й изневерява, но се насили да каже:
— Аз няма да дойда с теб.
Сбогуваха се край бента.
Високопроходимият сърф на Шай беше по-дебел и проблясваше на лунната светлина с фасетите на слънчевите си батерии. Под моста тя беше скрила още грейка и шапка. Толи предположи, че зимите в Мъглата са студени и непоносими.
Все още не й се вярваше, че нейната приятелка наистина заминава.
— Винаги можеш да се върнеш обратно, ако там е гадно.
Шай сви рамене.
— Никой от приятелите ми не го е направил.
Толи я побиха тръпки от тези думи. Можеше да се досети за хиляди ужасни причини, поради които никой не се беше върнал.
— Пази се, Шай.
— Ти също се пази. Нали няма да кажеш на никого за това?
— Никога, Шай.
— Заклеваш ли се? Каквото и да се случи, ще мълчиш?
Толи вдигна дланта с белега.
— Заклевам се.
Шай се усмихна.
— Знам. Просто исках да се уверя още веднъж, преди да… — Тя измъкна лист хартия и го подаде на Толи.
— Какво е това? — Толи разгърна листа и видя надраскани върху него думи. — Кога се научи да пишеш на ръка?
— Всички се научихме, докато се готвехме да заминем. Не е зле, ако не искаш надзорникът да ти наднича в дневника. Както и да е, това е за теб. Нямам намерение да оставям подробни указания къде точно отивам, ето защо това е нещо като шифър.