Грозните [bg]

Толи винаги беше харесвала своята самостоятелност и независимост, но точно сега се чувстваше като първолак, когото са забравили да приберат след училище, самотна и изоставена. Много е тъпо да си роден през септември.

— Ти си Толи, нали така?

Тя вдигна очи. Беше един от новодошлите грозни, още тромав и непохватен в наскоро издълженото си тяло, който притеснено подръпваше и опъваше униформата, сякаш вече му е отесняла.

— Ъхъ.

— Теб ли ще преобразяват днес?

— Точно така, дребосък.

— Тогава защо изглеждаш толкова нещастна?

Толи сви рамене. Какво ли разбира този полугрозен недорасъл в края на краищата? Тя си мислеше за онова, което Шай й каза за операцията.

Вчера бяха взели последните мерки на Толи, преобръщайки я от всички страни из тръбата на скенера. Трябваше ли сега да каже на този новодошъл грозен, че същият следобед ще отворят тялото й, ще изменят костите й до необходимата форма — някои от тях ще донадят, други ще скъсят; ще изпилят носния й хрущял и скулите и ще ги заменят с предварително програмираните пластични импланти, а кожата й ще бъде дълбоко ошкурена и покрита с нов епител, така както покриват с нови чимове трева футболното игрище през пролетта? На очите й ще бъде придадена съвършената форма, а под ирисите й ще поставят рефлексни импланти, така че безличният им кафяв цвят да се обогати с блестящи златисти точици. Само за една нощ ще стегнат мускулите й чрез електролиза и ще изсмучат завинаги бебешките й тлъстинки. Зъбите й ще бъдат заменени с керамика, здрава като крилото на орбитален сателит и бяла като най-добрия порцелан от трапезарията на общежитието.

Казват, че не боляло, с изключение на новата кожа, която парела като при зверско слънчево изгаряне две седмици след това.

Докато превърташе из ума си подробностите около операцията, тя вече можеше да разбере защо Шай избяга. Сега си даваше сметка, че ще трябва да изтърпи много, за да изглежда по определен начин. И че не би й се наложило да понесе това, ако хората бяха малко по-умни и напредничави, за да се отнасят еднакво с всички, колкото и да са различни на външен вид. Колкото и да са грозни.

Ех, ако навреме беше намерила достатъчно силни аргументи, за да накара Шай да остане.

Тя продължаваше да води въображаеми разговори с приятелката си и положението сега беше много по-тежко, отколкото след като Перис замина. Стотици пъти беше спорила с Шай на ум — дълги, несвързани разговори за красотата, биологията и съзряването. Всеки път, когато ходеха заедно до руините, Шай обясняваше какво е мнението й за грозните и красивите, за града и онова, което е отвъд; какво е истинско и кое е фалшиво. Но Толи нито веднъж не си даде сметка, че приятелката й може да избяга, разделяйки се завинаги с красотата, блясъка и елегантността. Това не би станало, ако Толи беше намерила правилните аргументи. Ако изобщо беше казала нещо.