Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 109
Перейти на страницу:

Докато прахът и ярката слънчева светлина щипеха очите му, Алек осъзна какво беше направил. Говорът му, поведението му… Човекът беше видял кой е той.

— Може би урокът по смирение от вчера не беше достатъчен — изсъска Волгер, докато си проправяха път през тълпата, на път за рекичката, която щеше да ги отведе обратно при скрития самоход.

— Вината е моя, млади господарю — намеси се Клоп. — Трябваше да ви предупредя да не говорите.

— Разбрал е още щом си отворих устата, нали? — попита Алек. — Аз съм глупак.

— И тримата сме глупаци. — Волгер хвърли една сребърна монета на касапина и сграбчи две връзки наденички, без дори да спре. — Ясно е, че са предупредили Гилдията на механиците да се оглеждат за нас. — Изруга. — А ние ви доведохме директно в първия магазин, който открихме, уверени, че малко кал ще успее да прикрие кой сте.

Алек прехапа устни. Баща му никога не бе позволявал някой да го фотографира или дори скицира, а сега Алек разбираше защо — в случай че му се наложи да се крие някога. А той, въпреки това, се беше издал. Беше чул разликата в говора на Клоп. Защо не държа собствената си уста затворена?

Щом стигнаха другия край на пазара, Клоп ги спря, душейки нещо във въздуха.

— Надушвам керосин. Поне това трябва да вземем и моторно масло, или няма да успеем да минем и километър повече.

— Нека да побързаме тогава — каза Волгер. — Подкупът ми беше повече от безполезен. — Пъхна монета в ръката на Алек и посочи. — Вижте дали не можете да купите един вестник, без да започнете дуел, Ваше височество. Трябва да разберем дали са избрали нов наследник на трона и колко близо е Европа до войната.

— Но не се отдалечавайте от погледа ни, млади господарю — добави Клоп.

Двамата мъже се отправиха към една купчина наредени туби с гориво и оставиха Алек сам насред пазарната лудница. Той си проправи път през тълпата, стискайки зъби при всеки сблъсък с някого.

Вестниците бяха наредени на една продълговата маса, страниците им бяха притиснати с камъни, а крайчетата се вееха на вятъра. Погледна единия, после другия и се зачуди кой да избере. Баща му винаги бе казвал, че вестниците без снимки са единствените, които си струва да се четат.

Очите му попаднаха на едно заглавие:

ЕВРОПЕЙСКА СОЛИДАРНОСТ СРЕЩУ СРЪБСКАТА ПРОПАГАНДА.

Всички вестници пишеха в този дух, уверени, че целият свят подкрепя Австро-Унгария след случилото се в Сараево. Но Алек се зачуди дали бяха прави.

Дори хората в този малък австрийски град сякаш не се интересуваха особено от смъртта на родителите му.

— Какво ще обичаш? — попита един настоятелен глас иззад масата.

Алек се загледа в монетата в ръката си. Никога досега не бе държал пари, освен римските сребърни монети от колекцията на баща му. Тази монета беше златна и носеше фамилния герб на Хапсбургите от едната страна и портрет на прачичото на Алек от другата страна — на император Франц Йозеф. Мъжът, който беше разпоредил Алек никога да не може да седне на трона.

— Колко броя мога да купя с това? — попита и се опита да звучи обикновено.

Вестникарят взе монетата и добре я огледа. После я мушна в джоба си и се усмихна така, сякаш говореше с идиот:

— Колкото си искаш.

Алек понечи да си поиска подобаващ отговор, но думите замряха на върха на езика му. По-добре да се държи като глупак, отколкото да звучи като благородник.

Преглътна яда си и събра по един брой от всеки вестник, дори от онези, пълни със снимки на препускащи коне и дамски салони. Може би Хофман и Бауер щяха да се позабавляват с тях.

Алек погледна за последен път вестникаря и го осени неприятна мисъл. Говореше гладко френски, английски и унгарски и винаги бе впечатлявал преподавателите си по латински и гръцки. Ала принц Александър Хохенберг едва успяваше да си купи дори вестник на езика на собствения си народ.

Четиринадесет

С усилие газеха през реката, керосинът се плискаше при всяка крачка, а изпаренията изгаряха дробовете на Алек. Всеки от тримата носеше по две тежки туби и затова обратният път до Бурехода вече им се струваше много по-дълъг, отколкото разходката до града сутринта.

И все пак, "благодарение" на Алек, се бяха лишили от повечето неща, които им трябваха.

— Колко дълго ще издържим без части, Клоп? — попита той.

— Докато някой не ни уцели със снаряд, млади господарю.

— Имате предвид, докато не се счупи нещо — намеси се Волгер.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)