Левиатан [bg]

Огромното пипало изплющя във въздуха, пускайки пелена от морска вода, ливнала като дъжд по цялата му дължина. Кракенът на Кралската флота бе поредният фабрикат на Хъксли, както бе чела Дерин, съставен от жизнените нишки на октопод и гигантска сепия. Крайникът се разви като огромен, бавен камшик на светлината на прожекторите.

Без да бърза, пипалото се уви около шхуната, а вендузите му плътно се впиха в корпуса. Тогава към него се присъедини още един крайник и се зае с другия край на кораба. Съдът се пречупи между двете пипала, а ужасният звук на разцепващо се дърво стигна до ушите на Дерин, отразявайки се от черната вода на морето.

Изпод водата се появиха още пипала и се увиха около кораба. Най-после се подаде и главата на кракена — едно огромно око се взря в Левиатан миг преди да потъне отново под вълните, в смъртоносна прегръдка с шхуната.

Скоро по повърхността на морето не се виждаше нищо, освен няколко плавея. Оръдията на Горгоната разцепиха въздуха с приветствен салют.

— Хмм — обади се Нюкърк. — Предполагам, че това е начинът на морската флота да има последната дума. Скапаняци.

— Не бих казал, че някой на шхуната би бил впечатлен особено от кракена — каза Дерин. — Едва ли боли особено да те убиват за втори път.

— Тъй де, ама ние бяхме тези, дето нанесоха съкрушителните удари. Адски добри — такива сме ние!

Първите прилепи вече се носеха към къщи, което означаваше, че бе време за курсантите да се спуснат долу за още храна. Дерин изпъна уморените си мускули. Не искаше да се подхлъзне и да се озове долу при кракена. Зверчето сигурно не бе особено доволно, че закуската му не съдържаше вкусни моряци, а Дерин някак си нямаше желание да подобрява настроението му.

Всъщност гледката от флашетната атака я беше разтърсила. Може би Нюкърк с нетърпение очакваше някоя битка, но тя се присъединила към Силите, за да лети, а не за да разпарчетосва някакви нещастници на хиляди фута под нея.

Едва ли германците и верните им австрийски дружки бяха толкова тъпи, че да започнат война само заради убийството на някакъв си аристократ. Машинистите бяха като майката на Нюкърк. Бояха се от фабрикуваните създания и се прекланяха пред механическите двигатели. Да не би да смятаха, че купчината крачещи приспособления и бръмчащи самолети можеха да противостоят на Дарвинистката мощ на Русия, Франция и Великобритания?

Дерин Шарп поклати глава, след като реши, че разговорите за война са само куп дрънканици. Силите на Машинистите едва ли биха пожелали да воюват.

Обърна гръб на развалината, която бе останала от шхуната и се затътри зад Нюкърк надолу към тресящия се фланг на Левиатан.