Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 109
Перейти на страницу:

Алек се намираше от лявата страна на коня, където висеше и сабята на войника. Не беше като пушката, но все пак беше по-добре от нищо.

— Не ми губи времето, хлапе. Покажи се!

Алек гледаше украсата върху шлема, осъзнавайки, че извивката на дългите й пера издаваше посоката, към която гледа. Застанал така, едва ли беше особено стабилен.

Алек пролази по-близо, все така ниско към земята, в очакване на подходящия момент…

— Предупреждавам те, момче. Каквото и да си откраднал, не си струва да получиш куршум за него!

Конят се приближаваше все повече и най-после главата на ездача се обърна в другата посока. Алек се надигна от земята и изтича няколко крачки, метна се върху мъжа, сграбчи лявата му ръка и силно я издърпа. Конникът изруга, тогава карабината му стреля във въздуха. Шумът изплаши коня, той хукна напред през ръжената нива, вдигайки краката на Алек във въздуха. Алек се държеше за лакътя на мъжа с едната си ръка, а с другата се опитваше да извади сабята, която се мяташе силно в ножницата си.

Конникът се извиваше, докато се опитваше да се задържи върху стремената. Лактите му се забиваха в лицето на Алек като чукове. Той усети вкуса на кръв, но игнорира болката, а пръстите му продължаваха да тършуват.

— Ще те убия, момче! — викна мъжът, едната му ръка усука поводите на коня, а другата се опитваше да стовари приклада на пушката върху главата на Алек.

Най-после ръката на Александър успя да хване дръжката на сабята. Пусна конника и падна на земята, а стоманата иззвъня, докато я изтегляше от ножницата. Приземи се до мятащия се все още кон и се завъртя на един крак, шляпвайки гърба на коня с плоската част на меча.

Животното се изправи на задни крака, а конникът извика, когато най-после се отдели от седлото. Карабината излетя от ръцете му към високата трева и той се стовари на земята с тежко тупване.

Алек си разсече път през ръжта, докато не застана до падналия конник. Насочи върха на сабята към гърлото на мъжа.

— Предайте се, господине.

Мъжът не отговори.

Очите му бяха полуотворени, а лицето — бледо. Не беше много по-голям от Алек, брадицата му — рехава, разперените ръце — слабички. А изражението на лицето толкова застинало…

Алек отстъпи назад.

— Ранен ли сте, господине?

Нещо голямо и топло го побута нежно изотзад — конят, внезапно успокоен. Муцуната, притисната към тила на Алек, изпрати студени тръпки по гръбнака му.

Мъжът не отвърна.

В далечината се раздадоха изстрели. Волгер и Клоп се нуждаеха от помощта му сега. Алек обърна гръб на падналия конник и се издърпа върху седлото. Юздите бяха заплетени и усукани, а конят под него беше нестабилен.

Алек се наведе и прошепна в ухото му.

— Всичко е наред. Всичко ще бъде добре.

Смушка с токове хълбоците му и конят започна да се движи, изоставяйки досегашния си ездач да лежи в тревата.

Двигателите на Бурехода вече боботеха.

Конят не се поколеба, когато Алек го насочи между двата огромни стоманени крака. Явно животното беше обучено да стои редом със самоходни машини — все пак беше австрийски кон.

А Алек току-що бе убил австрийски войник.

Насила изтласка мисълта и се хвана за висящата стълба, прогонвайки коня с вик и с ритник.

Бауер го посрещна при отвора.

— Чухме изстрели и запалихме, сър.

— Отлично — отвърна Алек. — Трябва да заредим и оръдието. Волгер и Клоп са на километър оттук, удържат цял конен взвод.

— Веднага, сър. — Бауер му предложи ръка и го издърпа вътре.

Докато Алек се изкачваше през корема на самохода към пилотската кабина, в далечината прозвучаха още изстрели. Поне битката не беше приключила още.

— Имате ли нужда от помощ, сър? — попита Хофман. Беше се подал наполовина през люка с разтревожена физиономия върху брадясалото лице.

Алек се взираше в лостовете за управление и осъзна, че никога не беше пилотирал без присъствието на учителя Клоп до себе си. И ето го сега, готов да встъпи в битка.

— Никога не си пилотирал, нали? — попита Алек.

Хофман поклати глава.

— Аз съм обикновен инженер, сър.

— Е, добре, тогава ще си по-полезен долу при Бауер за зареждането на оръдието. Дръжте се здраво — и двамата.

Хофман се усмихна и отдаде чест.

— Ще се справите отлично, сър.

Алек кимна и се обърна към контролното табло, докато люкът се затваряше. Протегна ръце.

Стъпка по стъпка, бе казвал винаги Клоп.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)